Момичето стисна парапета и се опита да затаи дъх, но не успя… Тя обърна глава и чак тогава видя, че не е сама. Друга млада жена, помощник-матрос, също висеше на парапета. Погледна към Кира с ужасени очи. Беше по-млада от нея, още дете, осъзна тя. Тийнейджърското й съзнание бе достатъчно уплашено, за да напусне поста си, какъвто и да беше той. Ние сме в бойна тревога… Къде е постът ти?, помисли Кира, внезапно отрезвена. Ще те хвърлят в ареста.
Кира усети ръка на рамото си и я хвана. Знаеше, че е Джонатан.
Нагин съзираше самолета с очите си, но неговият F-35 не го виждаше на радара.
Значи това е усещането, помисли си той. Добре тогава, ще го направим както едно време…
Приближаващата ракета Инджи се намираше на двайсет и пет мили и се движеше със скорост хиляда и деветстотин километра в час.
Тактическият команден център на флагмана и всяко радио на самолетоносача експлодираха с развълнуван говор, а Полард се гордееше с това, че никой не се снишаваше за прикритие на поста си.
— Трябва да влезеш вътре! — извика Джонатан.
— Не мога — отвърна Кира. Трудно й беше да говори от учестеното дишане. — Не мога…
— Отвън не е безопасно.
— Ти каза… Ти каза „няма безопасно място на самолетоносач“ — успя да отговори тя най-накрая.
— Така е, но някои места са по-безопасни от други.
Кира чу включването на говорителя от първа верига.
— До всички: хванете се здраво!
После оръдията изстреляха алуминиеви ленти…
Линкълн не беше разрушител или фрегата, но далеч не беше беззащитен. Съдовете клас Нимиц бяха построени, за да се бият със съветския флот и ВВС, със стотици самолети. И проектантите бяха предположили, че някъде някой ден някой щеше да приближи достатъчно, за да открие огън по самолетоносач. Линкълн носеше свои собствени оръжия за защита.
— Контрамерки. — Капитанът на Линкълн в Командния център извиси глас. Екипажът разчиташе най-много на неговото спокойствие, за да контролира страховете си.
Самолетоносачът започна да изхвърля алуминиеви ленти във въздуха, от дясната страна. Оръдията „Фаланкс“ и системите „Сий Спароу“186 се завъртяха към идващата ракета.
— Разстояние девет мили и приближава. Сий Спароу стрелят.
Полард се втренчи в екрана, наблюдавайки как идващата ракета приближава до самолетоносача му. Ако удареше някъде, той би се обзаложил, че щеше да улучи острова187. Точно където се намираше той.
— Вътре, веднага! — извика Джонатан. Кира видя погледа му, втренчен в хоризонта.
— Какво… — Тя се обърна и забеляза, че Линкълн изстрелва ракетите си.
RIM-7 изстреляха две ракети във въздуха. Твърдогоривните двигатели запалиха и ускориха оръжията за по-малко от две секунди. Ракетите достигнаха идващата Инджи почти седем секунди по-късно.
— Пропуск! — обяви техникът. — Орлов удар беше извън ударния им радиус. Дистанция две мили. Друидите проследяват. — Инджи и Спароу бяха приближили позициите си със средна скорост от почти шест хиляди и петстотин километра в час, давайки на Спароу твърде малко време за корекция на курса преди детонацията. Всяка ракета имаше четиридесеткилограмова бойна глава, разпръскваща шрапнели в кръг от девет метра, но Инджи се измъкна.
— Сега ще го направим по старомодния начин. — Гласът на Полард бе твърд като стомана, но екипажът знаеше, че той полага усилия да звучи оптимистично. Оръдията Фаланкс бяха крайна мярка и се смятаха за по-неефективни срещу високоскоростните ракети от Сий Спароу, които току-що пропуснаха.
Специалните оръдия продължаваха да бълват алуминиеви ленти във въздуха, опитвайки се да объркат Инджи, която поддържаше упорито курса си. Фаланкс оръдията от дясната страна по цялото протежение на кораба се завъртяха в лафетите си, правейки последни корекции на целта, а 20-милиметровите Гатлинги стреляха едновременно, истински дяволски оркестър. Изригнаха потоци олово със скорост четири хиляди изстрела в минута.
Кира чу свистенето от оръдията, изненадващо силно над другия оглушителен шум от летателната палуба.
— Залегни! — Джонатан я сграбчи и я събори на палубата зад металния щит на парапета. Той падна върху нея, после се надигна бързо, за да отиде до помощник-матроса. Момичето все още стоеше замръзнало на място…
Първото оръдие пропусна на сантиметри. Второто удари носа на Инджи встрани от центъра и го раздроби на парчета на разстояние три четвърти миля от Линкълн. Противокорабната ракета бе разкъсана от комбинация от куршуми, от свръхзвуковия въздух, нахлуващ сега в повредения й корпус, а миг по-късно и от удара с Тайванския пролив със скорост две хиляди километра в час. Разби се на половин миля от самолетоносача. При тази скорост ударът във водата бе като гмуркане в бетонно поле и ракетата се разхвърча на хиляди парчета, подскачащи по водата като камъни. Други полетяха във въздуха в права линия към кораба.
186
Корабна оръжейна система с близък обхват, насочена срещу самолети и ракети, предимно срещу антикорабни ракети. — Б. пр.
187
Секция от самолетоносача, на левия борд, където на малка площ са концентрирани мостикът, контролната летателна кула и др. — Б. пр.