Тайванските войници бяха оградили поне двеста квадратни метра от долината под хълма. Оградената зона беше претъпкана с тайвански и американски разузнавачи, офицери и цивилни, дошли незнайно откъде. Приличаше на археологически разкопки със свързани с въженце греди, за да може да се отбележат на картата точните места на откритите експонати. Хора в гащеризони, с ръкавици и маски внимателно прибираха в торби и слагаха етикети на отломките, които все още лежаха наоколо. Дузини части, огънати и овъглени, с назъбени и нащърбени краища, стърчаха от пръстта като стоманени растения в извънземна градина, готови за жътва. Малък кран беше вдигнал едно голямо парче — част от носа на самолета. Двама мъже го направляваха за товарене на един камион. Някъде на летище Макунг имаше хангар, където щяха да стоварят останките за сглобяване в някоя американска база. Така се правеше обикновено след катастрофа, за да се изясни причината за нея, ала в този случай тя бе известна. Тази реконструкция щеше да бъде някакъв вид обратно инженерство. Инженерите щяха да възстановят металния корпус, за да видят дали ще могат да различат проекта му и да оценят възможностите му. Това щеше да отнеме години. Несъмнено някои агенти от ЦРУ, които не бяха участвали в откриването му, щяха да направят кариери по проекта.
Все още димящият кратер бе по-голям, отколкото й се стори, когато прелитаха над него. Грубият му овал бе към десетина метра, а дълбочината беше повече… Огънят бе обгорил близката растителност до корен, а повърхността бе странна смесица от черни скали и светлокафява пръст. Все още се виждаха само две части от самолета, целите черни, но Кира не разбра дали това се дължи на взрива от ракетата. Самолетът бе паднал под остър ъгъл и бе подпалил широко огнено кълбо, съдейки по радиуса на изгореното. От ямата все още се издигаха малки струйки дим. Силният вятър беше отнесъл повечето от върха на кратера, но хората вътре носеха маски на лицата си.
Джонатан стоеше на ръба на кратера, втренчен надолу в ямата. Кира застана до него, но той не се обърна.
— Нещо за пилота? — попита мъжът.
— Тайванската армия го е хванала в гората край град Байша. Няма признаци за спасителен екип от НОА във въздуха — обясни Кира.
— Изненадващо — възкликна Джонатан. — Мислех, че ще искат да си приберат пилота изпитател.
— Ще намерят начин да обърнат задържането му в своя полза — отвърна Кира.
— Вероятно… — съгласи се Джонатан. — А какво стана с момичето помощник-матрос?
— Казва се Каси — обясни Кира.
— Сближихте ли се вече?
— Малко — призна Кира. — След операцията си поговорих с нея в лечебницата на кораба. Оказа се, че и тя е от Вирджиния. Някакво място, наречено Дилуин, в област Бъкингам, на петдесет километра от градчето на родителите ми. Както и да е, извадиха шрапнела. Не е улучил артерията, както помисли ти, но е разкъсал някои мускули и кръвоносни съдове. Ще прекара известно време в болнични. Вероятно ще я прехвърлят на брегова служба.
Джонатан кимна.
— Обади ли се на Кук?
— Да — отвърна тя. — Насам идва екип, да помогне на тайванците да прегледат останките на самолета. Очаква да се върнем утре. Флотът ще ни откара до Пърл Харбър след няколко часа, а оттам ще можем да хванем граждански полет до Дълес. Мислех, че ще получим един ден в Хонолулу, за да поспим, заради часовата разлика, но май няма да стане.
— Президентът се нуждае от някои отговори възможно най-скоро — обясни Джонатан. — Все още иска да натрие носа на Тян.
— Не мислиш ли, че това е свършило? — попита Кира.
— Подозирам, че стрелбата е приключила, но не и дипломатическите игри — поясни Джонатан.
— Мислиш ли, че НОА щяха да навлязат в Тайван, ако тайното им оръжие беше потопило Линкълн! — попита Кира.
— Всъщност се съмнявам, че наистина са възнамерявали да унищожат самолетоносач още в началото. Подозирам, че просто са искали да изпробват стелта срещу нашите радарни системи, но малката въздушна битка на Полард ги изненада и внезапно им се насъбра повече, отколкото можеха да понесат. Или може би наистина през цялото време са възнамерявали да стрелят по самолетоносач. Ако бяха ударили Линкълн и президентът Стюарт беше наредил на флота да се оттегли, наистина сега в тази част от света щеше да става една голяма промяна в баланса на силите. Може би Тян Кай наистина е играл с високи залози.
— Флотът нищо нямаше да разбере за това, ако ти не им беше казал да го търсят.
— Слава богу, че китайците не знаят… — усмихна се той. — Може би си мислят, че Нагин и момчетата му са извадили късмет. А можеше и да греша. Нямаше неопровержими доказателства.