— Не се съмнявам в това, господин президент — отговори Дън. — Сигурен съм, че вашият английски ще е повече от подходящ. — Ако не друго, Дън беше сигурен, че Тян знае английски ругатни. Повечето чужденци, които познаваше, ги знаеха.
— Посланик Дън, вашата страна се намеси в китайските вътрешни работи — обяви Тян. — Това няма да се повтори.
— С уважение, но Съединените щати винаги ще подкрепят съюзниците си — отговори Дън.
— А каква е вашата обвързаност с политиката „Единен Китай“?
— Нашата обвързаност никога не е била абсолютна, сър — призна Дън. — Отстъпихме пред нея, за да запазим мира, с надеждата, че Китай и Тайван могат да намерят мирно решение. Ако Китай е решен вместо това да обявява война, президентът Стюарт може да преосмисли позицията си по въпроса. — Дън бе опасно близо до точката да престъпи границите си като дипломат, говорейки за бъдещите действия на президента, но точно този път му се искаше да стигне до ръба.
Тян погледна посланика и Дън видя яростен блясък в очите му, но лицето му остана непроменено.
— Сега не може да има друга позиция. Съединените щати и Тайван изгубиха. Вие със сигурност го виждате.
— Точно обратното — отговори му изненадан Дън. — От наша гледна точка Китай загуби… Мисля, че загуби много повече, отколкото осъзнавате.
— Вашата слепота ме изненадва, Ейдън. Винаги съм ви смятал за проницателен човек. Мисля, че е ясно какво спечелихме — продължи Тян. — Ние контролираме Кинмен. Освобождаването му ще излезе скъпо и на двете ви страни. Част от цената ще бъде връщането на предателя, на когото вашите агенти помогнаха да избяга по време на тези събития.
— Аз не знам нищо за такова бягство — отговори Дън. И това не беше лъжа. Той се стремеше да стои настрани от делата на Мичъл, но му се наложи да сдържи усмивката си при мисълта, че шефът на бюрото е намерил начин да забие нож в ребрата на Тян.
— Вярвам ви. Но президентът Стюарт със сигурност знае за това или ще узнае, а аз ще предявя същото искане след няколко дни. Ако той отстъпи, ние ще вземем предателя и ще го екзекутираме публично. Вашето ЦРУ отново ще се прояви като неспособно. Ако той откаже, тогава Кинмен ще остане под наш контрол, а Тайван ще обвини вас за загубата. Съюзническите ви отношения с острова ще се обтегнат и от това те ще станат по-слаби — обясни Тян. Отпи от чая си и остави чашата на бюрото. — Би било по-добре да го върнете, но не очаквам президентът Стюарт да го направи. Големият недостатък на вашата страна винаги е бил този, че не можете да жертвате няколко живота за по-висшето благо.
— Много грешите за това, господин президент. Разликата между нас е, че когато жертваме малцина за много, тези малцина са доброволци. Не смятаме, че нашите хора могат да бъдат пожертвани лесно.
— Много глупаво от ваша страна, да разчитате на хората сами да направят избор по такива въпроси — подхвърли почти пренебрежително Тян. Това бе един от малкото случаи, когато Дън бе виждал зад фасадата на този човек да проникне истинска емоция. — Хората не знаят какво е най-доброто.
— Само защото вие не им казвате истината — парира го Дън.
— Истината е такава, каквато ние кажем, че е — натърти Тян.
— Това, сър, е глупаво.
— Служило ни е много добре в миналото.
— Не ви послужи на площад „Тянанмън“ — напомни му Дън. — Поне не толкова добре, колкото си мислите. Уверявам ви, вашите хора не са забравили. А светът със сигурност не е. Преструвките, че това не се е случило, няма да ви помогнат.
За втори път в очите на Тян блесна ярост.
— Съдите ни за това, че се опитваме да поддържаме реда у дома, когато Съединените щати се мъчат да наложат своя ред на света?!
— Съединените щати не обръщат армията си срещу своите граждани, сър — обясни Дън. — Армията съществува, за да убива врага. Когато се използва за поддържане на реда сред собствения народ, народът става врагът. Точно така, както твърдите, че има само един Китай, но възприемате Тайван като враг.
— Те са китайци! — Тян удари с ръка по бюрото. — Няма да има независимост за Тайван! Техните граждани видяха какво ще направим, ако продължат да настояват за отделяне. Следващият президент, който изберат, може да не е глупак, но ще подкрепи обединението. Ще го притиснем и той ще бъде слаб, защото ще е видял цената на непокорството!
Дън се вгледа продължително в Тян, а после се усмихна.
— Сър, изобщо не сте спечелили толкова, колкото си мислите. Много се съмнявам, че движението за независимост в Тайван е мъртво. Точно обратното, сигурен съм, че не е. Подозирам, че сте прав за Лианг. Вие го унижихте и ние изобщо не съжаляваме за това, но може би ще разберете, че той беше прав в едно. Неговите хора ще подкрепят лидер, който желае да се изправи срещу вас. Следващият тайвански президент може да е по-непокорен от Лианг и тогава Политбюро ще ви обвини за това. Няма да го разберете, но хората, които са вкусили от свободата, се отвращават от мисълта да я дадат на тиранин. Така че, да, вие държите Кинмен, но светът видя какъв тиранин сте. Ефектът ще е като от площад „Тянанмън“. Твърде късно е да се изключат камерите. Върнахте мнението на света за вашата страна с поне двайсет години назад. Може да има санкции…