— Няма да има санкции — заяви Тян, размахвайки ръка в още един пренебрежителен жест. — Страната ви не може да си ги позволи. Икономиката ни е голяма почти колкото вашата, а американците търсят нашите стоки твърде много.
— Президент Тян, правите същата грешка за Съединените щати, която е правил всеки тиранин. Приравнявате нашето богатство с нежелание да се жертваме за справедлива кауза. Ще се изненадате какво искат да подкрепят американците, когато е засегнато тяхното чувство за справедливост. — А вие ни засегнахте, сър.
— Америка е слаба — контрира го Тян. Презрението беше очевидно. Китайският президент изоставяше всички преструвки, но Дън не разбра дали това е нарочно, или не. — Не понасяте снимки на мъртви войници, скъп петрол или нещо друго, което разстройва удобния ви живот. Американците няма да страдат само заради Кинмен. Ще видим кой е прав.
— Аз съм прав — заяви без колебание Дън. — Четете историята, сър. Много лидери, които са смятали американците за слаби, защото живеят добре, са научили, че това не е така. И това няма да бъде „само заради Кинмен“. Когато американският народ чуе, че сте свалили наш пилот и сте се опитали да потопите един наш самолетоносач, те няма да седят спокойно. Това може да не бъде война, но те ще искат да видят вашето наказание. А вие все още се нуждаете повече от нашите пазари, отколкото ние се нуждаем от вашите фабрики. Политическото оцеляване на правителството ви зависи от тях. Не и на нашето.
— НОА ще поддържа реда, както го е правила винаги — заяви Тян.
— В краткосрочен план, не се съмнявам в това. Но колкото повече граждани убивате, толкова повече ще ви презира свободният свят. Вие пуснахте страната си по спиралата надолу и вие, президент Тян, не сте човекът, който ще я спре. А ако това не престане, китайският век ще свърши още преди да е започнал. Вие застрашихте всичко, което вашата страна се надява да направи през следващите петдесет години, и в замяна на това можете да покажете само Кинмен, унищожен стелт самолет, мъртви пилоти и една ужасна новинарска история, която Хари Стюарт или следващият президент ще разгласи, когато реши. Накрая НОА и Партията ще я видят.
— Аз ще съм тук дълго след като вие и вашият президент си отидете — заяви самоуверено Тян.
— И двамата се оттегляме след няколко месеца, така че това не е много — поясни Дън. Внезапно се почувства по-свободен от години насам да говори откровено. — Но мога да ви гарантирам, че наследникът на президента Стюарт ще продължи линията му в отношенията си с вас. Нашата външна политика към Китай няма да се промени, докато вие сте на власт. Мисля, че тогава ще разберете колко много ще ви тежи Кинмен.
— Следващият ви президент няма да прати самолетоносачи тук. Най-после изпробвахме военния си потенциал срещу вашия. Видяхме нашите и вашите слабости. Ще се коригираме… Следващият самолет ще успее там, където този се провали. Имаме вашата стелт технология, имаме Кинмен и сме на една крачка по-близо до Пенгу. Другият път ще се срещнем при по-равни условия — заяви Тян.
— Господин президент, флотът на Съединените щати унищожи най-модерния самолет във вашия арсенал. Вашият флот не е доказал способността си да атакува нашите бойни групи със самолетоносачи и аз имам личното уверение на президента, че ще срещате повече от тях в бъдеще. Колкото до това да видите повече от нашите оръжия, трябва да ви напомня, че вашите ВВС току-що се запознаха с втория ни най-добър изтребител. Бог да помага на вашите пилоти, когато се срещнат с първия.
— Ние държим много оръжия в резерв — каза Тян. — Вашите самолетоносачи няма да оцелеят.
— Може би… — призна Дън. — Но дори някога да успеете да унищожите един, цял Китай ще плати много висока цена за това. — Тян не каза нищо и Дън остави мълчанието да продължи известно време. — Президент Тян — обади се най-накрая той, — нашите страни не трябва да бъдат врагове.
— Може би не — отговори Тян след дълга пауза. — Но никога няма да сме и приятели, докато помагате на Тайван да ни се противи. Островът трябва да си дойде у дома.