Денем приемаше посетители в дневната си, които не можеше да отпрати. Вече не беше активен агент, но в ума му имаше много полезна информация за НОА, Политбюро, Тян Кай, програми и тайни агенти на МДС, някои от които се намираха тук, в Съединените щати… Изчистването на мозъка му несъмнено щеше да отнеме години. А след това той не знаеше какво щяха да правят с него. Един човек на самолета му обеща на чист мандарин, че ще получи дом, работа, заплата и ново име. Нямаше представа дали ще му позволят да реши къде да бъде новият му дом. В повечето американски градове имаше китайски квартали, макар да не мислеше, че ще е разумно да живее в такъв квартал. Нима МДС нямаше да очакват от него да се скрие сред своите хора? Нямаше ли да ги улесни да го открият? Дали изобщо щяха да го търсят? Ако го намереха, какво щяха да направят? В архивите на МДС нямаше доклади за отвличания на американска територия. Дали той щеше да бъде първият?
Берън му обеща американско гражданство, ако поиска. Липсата на ентусиазъм от предложението изненада стария полеви агент. Пайъниър не извърши предателство заради Съединените щати. ЦРУ просто беше проводникът, чрез който той се надяваше, че може да навреди на Партията. Щеше да избере британците или дори руснаците, ако те бяха в по-добра позиция да реализира целите си. Чудеше се дали би могъл да си изгради нов живот в Москва.
Можеше ли да го направи тук? Това бе истинският въпрос. Той затвори очи и се ослуша бог или реката да му кажат.
Нямаше отговор.
Берън и още няколко души стояха на ниското хълмче зад него и чакаха заедно с жената, която го измъкна от дома му. Бяха там повече от час. Не казаха нищо.
Той обърна гръб на водата, седна на песъчливия бряг и затвори очи.
Кира подуши миризмата на „Джак Даниелс Олд №7“191 и усети как гърлото я изгаря да го опита, но поклати глава, когато Кук й предложи чашата. Не беше сигурна, че не е алкохоличка, и трите дни суша на борда на Линкълн я научиха, че влечението й е твърде силно, за да се чувства комфортно. Въздържа се по време на полета към дома, но се съмняваше, че ще има сили да остане отново на сухо, ако опиташе сега.
Кук вдигна рамене и предложи чашата на Джонатан.
— Нали разбираш — поясни той, — че уискито е индустриален спиртен разтвор, ароматизиран с горен креозот, филтриран от дъбови бъчви?
— Абсолютно — съгласи се Берън. Той вдигна чашата си. — И омекотен, като е пуснат да се прецеди през три метра захарен кленов въглен. Крайният продукт от химически процес, толкова невъзможен, че трябва да е бил продукт на божествено вдъхновение.
— Дори не искам да се досещам колко мозъчни клетки ще убие това — отбеляза Джонатан.
— По този повод смятам, че си струва размяната — възрази Берън.
— Амин — съгласи се Кук. — А и ти трябва да направиш изключение поне веднъж — посъветва тя Джонатан. — За малко не те убиха. — Искаше да му каже още много неща за това, но не и в настоящата компания.
— Далеч съм от мисълта да оспорвам началството — усмихна се Джонатан. — Но цитронадата ще свърши прекрасна работа. — Кук му извади една кутия от малкия хладилник.
— Как е Пайъниър? — попита Кира.
— Мисля, че е добре — уведоми я Берън. — Държим го под дискретно наблюдение за самоубийство. Преходният период винаги е тежък. Най-странното нещо… Човек може да живее под такъв стрес много дълго време и след като се измъкне от това, се пречупва емоционално. Заплахата от смъртта не ги спира, но ако им отнемеш отечеството завинаги, те се замислят за самоубийство. Пайъниър не прилича на такъв тип, но би се почувствал по-добре, ако види приятелско лице. Искаш ли да ни помогнеш при разпита?
— Да, благодаря — съгласи се Кира.
— Разбирам, че ти се ще да се върнеш в НСС… — рече Кук.
— Честно казано, мадам, изобщо не знам дали искам да остана — отговори младата жена.
— Трябва. Имаш талант за работата — призна Кук. — Одобрихме те за прехвърляне в чужбина, а Майкъл Рийд ще си е отишъл, докато подпишем документите.
— Не е там работата, мадам. Не знам дали мога да понасям политиката — обясни Кира. — Тези политици биха прегазили и майките си, за да се появят пред камерите, а ние трябва да им се доверим да вземат решения дали нашите агенти да живеят, или да умрат?
— Стюарт направи правилния избор — каза Кук.
— Но ДНР не го направи — възрази Кира. — А именно Стюарт го е избрал.
— Рийд е изключение. А колкото до президентите, Стюарт разбира от нашата работа повече от другите — поясни Берън. — Нареди на Рийд да напусне по „лични причини“. Това трябва да ти подскаже какво мисли той за нашата работа.