— Какво бихте направили, ако Стюарт ви беше наредил да оставите Пайъниър там? — попита Кира.
— Така или иначе бих дала заповед за измъкването му — заяви Кук без колебание. — А после щях да си подам оставката, да се прибера вкъщи и да чакам ФБР да дойдат и да ме арестуват. Не си била в бизнеса достатъчно дълго, за да видиш, че повечето агенти са неморални. Рийд беше прав за това. Те ни използват точно толкова, колкото и ние тях… Получават си възнаграждението и за повечето не си струва да си лоялен… Но Пайъниър е рядко изключение, а когато се натъкнеш на такъв, трябва да се погрижиш за него.
— А вие? — Кира се обърна към Берън. — Вие какво бихте направили?
Той посочи към Кук.
— Същото като нея. Всъщност аз заплаших да го направя.
— Наистина — призна Кук. — Има време да се оттеглиш, но моментът не е сега, а мисля, че ще съжаляваш, ако напуснеш. Както и да е, надявам се, че това ще ти помогне да промениш решението си. — Кук подаде питието си на Берън, отвори чантата, която бе метнала през рамо, и извади две кутийки от черешово дърво. Отвори първата, измъкна от джоба си напечатана картичка и се обърна към Джонатан. — Джонатан Бърк, за отлична служба и за изключителни постижения при изпълнение на дълга ви награждавам с Почетен разузнавателен медал. — Постави картичката в кутийката, затвори я и я подаде на анализатора.
— Благодаря — кимна Джонатан и взе дървената кутийка.
— Спечелването на наградата е по-важно, но ти знаеш, че с нея върви и парична премия, нали? — попита Кук.
Джонатан се усмихна.
— Да. И кой казва, че спечелването на наградата е по-важно?
— А, анализаторът наемник. Загиваща порода — отбеляза Кук. Отвори втората кутийка и прочете картичката вътре.
— Кира Страйкър, за доброволен акт на смелост, изпълнен при опасни условия, за изключителни постижения и отлична служба при условия на сериозен риск ви награждавам с Разузнавателна звезда. — Върна картичката и подаде наградата на притежателката й. — В Щаба те чака още една. Не можахме да ти дадем звезда за Венецуела, докато Рийд още беше на работа, но Кларк се погрижи за това и ще я получиш, след като Рийд даде оставката си на президента.
— Благодаря ви, сър… — Кира взе дървената кутийка. Отвори я. Бронзовата монета вътре беше щампована с орлова глава в профил върху петолъчна звезда с думите „Централно разузнавателно управление“ и „За храброст“, изписани по периферията. Не каза нищо и прокара пръсти по метала. После затвори очи. В гърдите й се надигна топло усещане и тя почувства как напрежението се смъква от плещите й.
— Няма да можеш да кажеш на никого за това — поясни Берън. — Поне докато не бъде разсекретено делото на Пайъниър. Когато това стане, ще бъдеш старица. Съжалявам…
— Няма за какво… — Кира затвори кутийката. — Но ние току-що изгубихме най-добрия си агент в Пекин. Китайците започват да изпробват способностите си. Лош момент е да имаме разузнавателна празнина по отношение на техните намерения.
— Имаме още агенти. Винаги има още — увери я Кук.
Кира погледна към Пайъниър, седнал на пясъка със затворени очи, и се учуди за какво ли си мисли той.
— Не като него.
— Със сигурност има — възрази Джонатан. — Много хора искат да променят света със справедливи намерения. Просто трябва да ги намерим.
Кук погледна с изненада към Джонатан.
— Размекваш се…
— Не съм казал, че искам аз да ги търся.
— Беше прав — съгласи се тя. — Ти наистина си труден за разгадаване.
— И все пак все още не си ме уволнила — отбеляза той.
Кук се усмихна, наведе се и го сръга силно. А Джонатан най-накрая също се усмихна.
Директорът на ЦРУ се обърна към Кира.
— Вече не е нужно да те крием. Две Разузнавателни звезди за два месеца. Мисля, че с твоите постижения имаш право да си избереш назначението. Какво искаш да правиш?
На младата жена й трябваше малко време да формулира отговора си.
— Искам да довърша мисията. — Тя кимна към Пайъниър.
Кира пристъпи напред и тръгна надолу по песъчливия бряг.
БЛАГОДАРНОСТИ
На съпругата ми — Джана, която реши, че е по-добре да похарчим парите от наградата за изключителни постижения за лаптоп, вместо да погасим студентските заеми, и която сама се грижеше за децата много нощи наред, докато аз се учех да пиша роман по трудния начин.
На родителите ми, Карл и Лин Хеншоу, за тяхната любов и подкрепа; и на сестрите и брат ми, Глен, Нийл и Сюзан (страхотна писателка), за търпението да изслушат непрестанното ми дърдорене за книгата.