На „чичо“ Пол, „леля“ Сали и Зак Стюарт, които винаги вярваха, че ще успея и че мога да го направя; и на Ейми Дънафин и Гленда Мора, които още преди години повярваха, че едно стеснително и хилаво хлапе някой ден ще напише книга. Всеки иска да има такива приятели.
На Флинт Дил, Сам Саркар и Ник Брондо заради това, че възприеха писането ми по-сериозно от самия мен; и на Кен Фрайман и Джейсън Йърн, литературните ми агенти, заради това, че задвижиха нещата.
На екипа от „Тъчстоун“ — Лорън Шпигел, моята редакторка, за уместните й предложения и напътствия; на Лайза Хийли, коректорката ми, която ме спаси от много неудобни гафове; и на Шерилин Ли и Ъруин Серано, които създадоха прекрасната корица.
На Кийт Блаунт и екипа му от „Литрич енд Лате“ за това, че създадоха „Скривънър“, приложение, което сложи край на четиригодишните ми мъки в опити да напиша роман с текстообработваща програма. Писател, който се опитва да напише роман, без да използва „Скривънър“, вероятно е мазохист.
На членовете на „Червената клетка“ в ЦРУ, които ме научиха на тънкостите и които са едни от най-умните хора, които съм срещал в живота си — Боб, Пол, Дейв, Том, Дона, Хари и Винсънт.
И на другите служители от Агенцията, с които работих — почтени държавни чиновници и добри хора, които са посветили живота си да защитават нацията и си вършат работата добре. На Том, Стийв, Кен, Рейчъл, Дженифър, Майк, Норм и Мали, които ми помогнаха с китайския, и на всички останали, които са твърде много, за да ги изброя.