Студът изтри чувството й за вина, че този гараж си има собствен асансьор, стигащ право до офиса й. Вратите се отвориха на седмия етаж в старата сграда и Кларк Берън, директорът на Националната агенция за сигурност (НАС), стоеше и я чакаше с чаша горещо кафе в ръка. Директорката на ЦРУ не беше ниска жена — беше висока почти метър и осемдесет, и въпреки това се напрягаше, за да вдигне поглед към лицето му, докато изтърсваше мокрия февруарски сняг върху килима.
— Бог да те благослови, Кларк — поздрави Кук и размени палтото си за чашата, изпивайки половината кафе на една глътка.
— Мислех ви за агностик — отговори Берън.
— Това само показва колко съм благодарна — каза Кук.
— А кафето е добро. Откъде знаеш как го харесвам?
— Завербувах асистентката ви — призна Берън. — Сега тя е моя много ценна придобивка. Смятам да й измисля кодово име.
— Негодник.
— Това правят полевите агенти — напомни й Берън. — Дори старите.
— А ти се справяш добре. Каквото си поискаш, твое е — обеща Кук.
— Този път нямам задни цели. Знаех, че идвате, и тъй като кавалерството в този град е мъртво, реших да изиграя ролята на джентълмен.
„Офисът“ на директора на ЦРУ всъщност беше комплекс. Вратата към личното работно пространство на Кук бе разположена отзад, върху задната стена на по-голяма зала. От прозорците на офиса й се виждаше Националната гора „Джордж Вашингтон“. Бюрото й се намираше непосредствено вляво от вратата и тя бе педантична по отношение на подредбата му, най-вече страхувайки се от това да не започнат да се трупат документи, с които да не може да се справи. Стените бяха подслонили зад стъклени витрини редки предмети — подаръци от чуждестранни колеги и трофеи, измъкнати от различни страни от полевите агенти. Западната стена бе покрита с националния флаг на САЩ, парцалив и разкъсан, с обгорени места върху него. Агент от ЦРУ го бе извадил от димящия кратер на Световния търговски център и никой директор на Агенцията нямаше да го свали от там. Флагът от 11 септември бе единственият вечен артефакт в един офис, който сменяше обитателите и спомените си по-често, отколкото Овалният кабинет — президентите.
Берън последва Кук в офиса и затвори вратата зад нея.
— Националната метеорологична служба прогнозира, че имаме два дни преди покачването на температурите и че от североизток идва още сняг. Ще ни хване само периферията, но все пак… — заекна той. — Жалко, че не можем да затворим това място и да пратим всички по домовете им.
— За жалост, в Тайпе не вали сняг — отбеляза Кук.
— Или в Пекин — допълни Берън. — Подновявам молбата си за прехвърляне в Южното командване на ЦРУ в Маями.
— Отказано — заяви категорично Кук. — Отново.
— Алергичен съм към снега, кълна се.
— Израснала съм в Мейн. Не ти съчувствам — рече Кук.
— Ти не изкара ли един мандат в Москва?
— Всъщност два. Три години като полеви агент, четири като шеф на бюрото — уточни Берън. — И съм израснал в Чикаго. Виждате защо искам да прекарам оставащите си години тук, на слънце. — Заслугите на Берън исторически се свързваха с Москва. Дори по време на Войната срещу тероризма там се считаше за успех да не бъдеш обявен за персона нон грата от руското правителство. И това беше голям плюс за кариерата на един полеви агент.
— Ако можеш да го прекараш пред Конгреса, аз съм „за“. — Кук допи кафето си на една глътка и размени празната чаша за черната папка с разузнавателна информация, която Берън носеше под мишницата си. Отвори я. — Разкажи ми историята.
Първата страница съдържаше карта.
— НСС хвана повечето информация от радиостанциите на атакуващите екипи и от някои телефонни разговори, проведени след атаката от федералните офицери. След това някои от нашите хора попълниха празнините, използвайки наша информация за агентите, с които МДС разполага в страната. Атаките са проведени на две различни места в Тайпе — поясни Берън. — Имало е и атаки в Таоян, на север, и в Каохсюнг, на юг. На всичките четири места са присъствали федерални офицери и са докладвали на началниците си по мобилни телефони, което ни даде информация за идентифицирането на мишените на първото място. Задържани са осем китайци и четирима тайванци. Единият от тайванците е изселник, сега е натурализиран гражданин на САЩ и работи за Локхийд Мартин. Нарича се Джеймс Хо. Влязъл е в Тайван с американския си паспорт един ден преди атаката.