— Нима радиостанциите на атакуващите екипи не са били кодирани? — попита Кук.
— Всъщност бяха — отговори Берън.
— Слава на НСС — усмихна се Кук. — И Хо работи за МДС?
— Така изглежда.
— Накарай ФБР да се свържат с Локхийд. Разбери с какво точно се е занимавал — нареди Кук.
— Предполагам, че Бюрото вече работи по това — увери я Берън.
— Когато стане дума за Бюрото, не се опитвам да предполагам нищо — прекъсна го Кук. — С какво разполагаме за китайците, заловени на онова място?
— Имена и биографии. Хванали са голяма риба — поясни Берън. На втората страница бяха подредени снимките на арестуваните заподозрени. Няколко от местата бяха празни, с черни силуети с бели въпросителни знаци в тях. Берън посочи една от снимките. — Ли Джуангонг. Преди година го разконспирирахме като шеф на бюрото на МДС в Тайпе. Мислим, че другите двама са членове на висшия му щаб.
— Голяма работа — отбеляза Кук, пропускайки биографията.
Берън изсумтя.
— Мръсниците винаги са такива.
— Ти трябва да знаеш най-добре — усмихна се Кук.
— Опитай се да наблюдаваш няколко хиляди полеви агенти — отвърна Берън.
— Плащам залога ти и те качвам с две конгресни наблюдателни комисии — пошегува се Кук. — Колко време китайците ще държат историята в тайна?
— В най-добрия случай не много дълго — отговори Берън.
— МДС не се славят с това, че пазят държавни тайни. В китайското общество семейните връзки се ценят толкова високо, че чиновниците не смятат споделянето на класифицирана информация с близки и роднини за пробив в сигурността. Държавните тайни могат да се окажат леснодостъпни сравнително бързо. А Тян Кай вече се опитва да изпревари това. — Той насочи Кук към третата страница.
— Тян е свикал съвещание на изпълнителния комитет на Политбюро само час след арестите. Не знаем какво са обсъждали там.
— Най-вероятно са се опитали да ограничат щетите — предположи Кук. После остави папката на масата. — Ако ми кажеш, че МДС са арестували дванайсет от нашите агенти в Китай, ще те намажа с катран и ще те прогоня от града.
— Ако МДС арестуват дванайсет наши агенти, ще съм си го заслужил — съгласи се Берън. — Предполагам, че Лианг е спретнал този екшън заради президентските избори другия месец. Много му е нисък рейтингът и няма как да спечели, без да фалшифицира изборите или да създаде някаква криза. Никсън имаше повече одобрение, когато подаде оставка през 1974-та. А ако опозицията спечели, Лианг ще бъде обвинен в корупция, така че е мотивиран. Може би прави това, за да привлече общественото внимание към външната заплаха.
— Тревожа се за китайската реакция — намръщи се Кук.
— Мислите, че Тян иска да играе грубо?
— От APLAA отричат, но не съм сигурна, че им вярвам — отговори Кук. — Накарай някого да се свърже с Пайъниър. Искам да съм сигурна, че ще имаме предварителна информация, ако APLAA грешат.
Берън прехапа устни при споменаването на псевдонима „Пайъниър“, който сам по себе си беше класифициран СТРОГО СЕКРЕТНО — НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ и дори приятелски настроените нямаха достъп до него. Някои източници и методи бяха твърде чувствителни, за да ги кажеш дори на съюзниците, още по-малко да споделиш информацията, която те бяха предали. — Ще говоря с Карл Мичъл — отстъпи той. — Той е шеф на бюрото там.
Кук видя колебанието, изписано на лицето му.
— Не си говорил за това с никого от Дирекцията по разузнаването — осъзна тя. ДР бе аналитичният отдел на ЦРУ.
— Не — призна той.
— Дори с Джим Уелинг? — попита Кук. Уелинг беше директор на ДР и равен по звание с Берън. Двамата дори работеха в едно помещение на седмия етаж, надолу по коридора, малко след офиса на Кук.
— Не искам точно този източник да изгори — призна Берън. — Това е лично. Не желая дори Джим да знае за него, още по-малко някой анализатор от ДР. Всички те са една банда превъзнесени писачи, само търсят следващата сензация, за да напишат разузнавателна оценка и да я дадат на някой политик, който пък не може да си държи устата затворена.
— Същият екип, Кларк — отбеляза Кук.
— Стават грешки — отвърна Берън.
— Да, но твоите хора са прецакали повече операции от анализаторите на ДР. — Тя беше наясно, че това ще накърни гордостта на директора, но пък той знаеше, че е истина.
— Искам твоите хора да сътрудничат — нареди му Кук. — Ако някой анализатор пита за източници и методи, единственият отговор, който хората ти не могат да дават, е „не“. Ако това не им харесва, имат телефонния ми номер.