— Няма да позволя да се стигне дотам — обеща Берън.
— Нали разбираш, че този сблъсък на цивилизациите между ДР и НСС трябва да престане — настоятелно изрече Кук. — Искам анализаторите и полевите агенти да работят заедно, а не да се крият на групички като тийнейджъри на абитуриентски бал.
— Ако се справите с това, президентът ще ви номинира за държавен секретар — отговори Берън. — Между другото видях Страйкър да седи в чакалнята ви. Казал съм на моите хора да не обелват и дума, ако някой от Националното разузнаване пита за нея. Решили ли сте къде ще я скриете?
— О, да. — Кук изглеждаше много доволна от себе си.
— В едно прекрасно сигурно пристанище, където никой няма да я търси.
— Ще ме посветите ли в тайната? — попита Берън.
— Сигурен ли си, че искаш да знаеш? В крайна сметка стават грешки.
— Е, както решите…
Кук му каза. А Берън успя само да поклати глава, преди да тръгне към своя офис.
Кира беше полеви агент и познаваше Кларк Берън по физиономия. Той изнесе реч пред класа й на церемонията по дипломирането от Фермата миналата година. Много от мъжете, заемали неговия пост — там никога не бе избирана жена, — не се харесваха на редовите агенти. Някои от предшествениците му смятаха, че това се дължи на самата работа. В речта си Берън твърдеше, че ако талантът е ценна черта за полевия агент, то мениджърът, който не притежава достатъчно талант, за да контактува успешно с подчинените си, сигурно не е бил много добър и в полевата работа. Макар и да не се доизказа, всички разбраха намека му за онези, които не печелеха симпатиите на подчинените си. Те просто се бяха изкачили до върха, използвайки други, не толкова почтени методи. Кира го хареса веднага.
Берън мина покрай вратата и излезе в коридора, без да обели и дума. Минута по-късно Кук се появи на прага към чакалнята.
— Вие ли сте Страйкър?
— Да, мадам — отговори Кира. Изправи се и преодоля импулса си да застане мирно.
— Хайде да се поразходим — предложи Кук без уводни думи.
Кира я последва в коридора. Директорката я насочи надясно. Коридорът беше празен и разговорът им си остана толкова личен, колкото и ако го провеждаха в офиса на Кук.
— Намери ли си къде да живееш?
— Да, мадам, апартамент в Лийсбърг, точно под магистрала 7.
— Дълго пътуване — отбеляза Кук. — Къщата на генерал Джордж Маршал24 е някъде там, в Лийсбърг. Додона Менър. Интересно място, ако обичаш военната история.
— Завърших история в университета във Вирджиния — обясни Кира. — Обаче предпочитам да чета за Гражданската война. Шелби Фуут и Майкъл Шаара25.
— „Ангелите убийци“. Страхотна книга — одобри Кук. — Не можеш ли да си намериш нещо по-близо до Централата?
— Не и със заплата на GS-1226, мадам — призна Кира. — А не очаквам скорошно повишение.
Кук замълча за миг объркано и погледна към младата жена. Смела откровеност, помисли си. Или липса на чувство за самосъхранение? Тя бе прочела досието на момичето. Чувството за самосъхранение на Страйкър си беше много добро, така че е първото, вероятно със здравословна доза гняв, смесен с негодувание, реши Кук.
— Знам как се чувстваш… — тихо изрече тя. — Мислиш, че се отнасят враждебно с теб…
— Да, мадам, така е — призна Кира. — Просто очаквах това отношение да идва от врага, а не от нашите хора.
Кук потисна въздишката си.
— Обади ли се вече в Програмата за помощ на служителите?
— Не, мадам.
— И поради каква причина?
Кира продължи да върви, но в продължение на няколко крачки не каза нищо — достатъчно дълго за Кук, за да погледне изпитателно към нея. Девойката най-сетне проговори.
— Не искам да разговарям с психолог, мадам. Добре съм.
— Това ме изненадва… — строго я изгледа Кук. — Не ме карай да го превръщам в заповед.
— Да, мадам.
— Ще помогне. И ще донесе малко удовлетворение. Сам Ридждън може да е шеф на бюрото, но не е от нашите хора — поясни Кук. — Излагането ти на опасност беше негова грешка и ние няма да позволим на ДНР да жертва теб, за да спаси него. Но искам да знаеш колко зле могат да тръгнат нещата, ако се разчуе. Заглавия във „Вашингтон Поуст“, разговори в неделните сутрешни блокове…
— Опитвате се да ме изплашите ли, мадам?
— Не. Просто не искам да паднеш върху мен, когато започне стрелбата. Сега имаш възможност да направиш нещо за Агенцията. Не се напрягай и бъди търпелива. Ще те върна на полева работа. Не мога да ти обещая точно кога и къде, но ще ти кажа едно — Кларк ще помни, че ти си поела куршума. — И в преносен смисъл, помисли си тя. — Ще оправим нещата. Разбираш ли ме? — Кук отвори вратата към стълбището и двете жени започнаха да слизат към долните етажи. Стълбите бяха мръсни и мрачни, а от жълтите тухли в стените стърчаха червени тръби.
24
Джордж Маршал (1880-1959) — американски военен и държавник, създал Плана „Маршал“ за възстановяване на Европа след Втората световна война, лауреат на Нобелова награда за мир през 1953 г. — Б. пр.
25
Шелби Фуут е американски романист, отразил в романите си Гражданската война в САЩ. Майкъл Шаара е американски писател, автор на научна и историческа фантастика. През 1975 г. печели „Пулицър“ за книгата си „Битката при Гетисбърг“ („Ангелите убийци“). — Б. пр.
26
General Staff — военни служители, асистенти на командния персонал. 12-а степен е доста ниска по заплащане. — Б. пр.