— Мисля, че да, мадам — отговори Кира.
— Или ще успееш, или не. Ако ми се огънеш, когато дойде моментът, и двете пропадаме тук. Кларк Берън също, а вероятно и още няколко души.
— Няма да отстъпя — увери я Кира. — Но щом няма да е на полева работа, къде ще ме изпратите?
— Отиваш в Дирекцията по разузнаването — обяви Кук.
— Там ли ще ме скриете?
— Може и така да се каже. Имаш ли проблем с това? — попита Кук.
— Не съм анализатор — отговори слисана Кира. — Не знам как да върша тази работа. А пък и никога не съм чувала добри неща за анализаторите.
— Чувала ли си за Червената клетка? — попита Кук.
— Не, мадам, не съм — призна Кира.
— Това е екип за алтернативен анализ… Не като обикновените екипи в Дирекцията — поясни Кук. — Джордж Тенет27 създаде Червената клетка на 13 септември, за да е сигурен, че Агенцията няма да пострада от още един 11 септември. Тяхната работа е да „мислят извън ограниченията“… Да намират възможности, които другите анализатори могат да пропуснат или да пренебрегнат.
— Адвокат на дявола? Военни игри? — попита Кира. Това поне можеше да се окаже интересно.
Кук насочи Кира наляво. Коридорите на втория етаж бяха клаустрофобични и тъмни. Комбинацията от стандартна жълта боя и флуоресцентни лампи, които сякаш всеки момент щяха да изгаснат, беше потискаща. Таванът беше нисък и Кира можеше да го докосне с върховете на пръстите си. Нямаше килим, само мръсни плочки, постоянно изцапани от стъпки на повече от половин век, изсмукали и малкото светлина от тавана.
— Правят го понякога, но това не е единствената им мисия. И ако трябва да бъдем честни, останалите анализатори не ги обичат. Или по-точно „не го обичат“. Клетката страда от липса на персонал — поясни Кук.
— Колко души са?
— Засега е само един — призна Кук. — Това не е полева работа, но ще поддържаш връзка с всичко, което става наоколо, ще получаваш заплата и ще можем да те върнем бързо в играта.
Те завиха надясно по друг коридор. Кира се хвана, че чете по стените надписите с функциите и номерата на стаите, изписани с малки бели букви върху черна пластмаса. Кук спря пред една врата отляво на коридора, близо до задънения му край. Надписът беше отчетлив, не по правителствените стандарти, бели букви в изчистен стил върху кълбо, окъпано в червено, но всичко това се виждаше трудно под оскъдната светлина.
ЦРУ ЧЕРВЕНА КЛЕТКА
НАЙ-ОПАСНИТЕ ИДЕИ НА СВЕТА
— Въпроси? — попита Кук.
— Защо ме водите тук лично? — попита Кира.
— За да се уверя, че той няма да те изрита — довери й Кук.
Тя натисна звънеца на стената до стая 2G31 ОНВ. Никой не отговори. Кук размаха значката си пред четеца и вратата се отвори с щракане.
Всеки правителствен офис, който Кира бе виждала някога, изглеждаше по един и същ начин. Всички те бяха разделени на гнезда от високи до рамото, бежови разделителни стъкла, поставени там, за да могат да се натъпчат възможно най-много държавни служители като стадо в наличното пространство. Цяло чудо е, помисли си тя, че някой страдащ от клаустрофобия може да бъде чиновник, а после предположи, че офицерите от ДР се придържат към нормата. Анализаторите и полевите агенти бяха друга порода, но одобрените от правителството планове за работното пространство бяха едни и същи навсякъде.
Освен тук, помисли си тя.
Червената клетка приличаше повече на редакция на вестник, отколкото на правителствен офис. Тясното мазе бе разделено на клетка, мъничка конферентна зала и мениджърски офис. Далечната стена беше стъклена от пода до тавана, разкривайки пред Кира чудесна гледка към новата Централа. Другите стени бяха покрити с бели дъски, карти на държавите от Близкия изток, календари, политически карикатури и вестникарски статии. Купища от Икономист, Ню Рипаблик, Форин Афеърс и разузнавателни доклади покриваха масите. На източната стена се мъдреше портрет в реални размери и в цял ръст на Владимир Илич Ленин, вероятно откраднат от някой полеви агент от изоставена съветска сграда. Срещу руснака, от другата страна на стаята, имаше нещо като светилище на младия Роналд Рейгън, облечен като каубой, с извадени револвери, и корица от Икономист в рамка, обявяваща мъртвия президент за „Човека, който разруши комунизма“.