— Чан Кайши и националистите изгубиха революцията, после избягаха в Тайван и никога не се предадоха. Представете си Джеферсън Дейвис29 да премести столицата на Конфедерацията в Куба през 1865 година и никога да не се откаже от претенциите си за южните щати. Китайците възприемат тайванците като наследници на враг, който е трябвало да се предаде, не го е направил и сега иска утешителна награда, каквато не заслужава. И така, китайците прокараха политиката „Единен Китай“ и я превърнаха в необходима предпоставка за всякакви взаимоотношения с материка. Но от време на време тайванците надигат глава, държат се като суверенна държава и превръщат тази политика във фарс. Това не само унижава Пекин. Комунистическата партия оправдава задържането си на власт с аргумента, че е най-добрият защитник на китайските интереси. Това включва връщането на Тайван обратно в кошарата, така че легитимността на правителството отчасти зависи от това Тайван да си навежда главата. Арестуваните шпиони заплашват статуквото. Тян ще трябва да действа.
— Говорите за военни действия ли? — заинтересува се Кира.
— Възможно е — отбеляза Джонатан. — Военните учения по крайбрежието срещу Тайван винаги са любим начин за изпращане на послание.
— А ще има ли инвазия? — попита Кук.
Джонатан вдигна рамене.
— Винаги е имало дебат за това дали Народоосвободителната армия (НОА) притежава способността да нахлуе в Тайван. Но подобен спор не насърчава мисленето за сценарии, които не пасват добре в един от двата полюса, което е глупаво. Историята доказва, че съществува такова нещо като ограничена война за ограничени придобивки. И преди няколко години аз съставих един примерен сценарий на Червената клетка за „ограничена война“, в която китайците преминават пролива на етапи. Това отнема пет години, но сега възгледът за „постепенните ходове“ се приема, което не радва много APLAA.
— Те не са ли съгласни? — намеси се Кира.
— Всъщност се съгласиха — отвърна Джонатан. — Просто не им харесва фактът, че аз написах документа, а не някой от техните хора. Тази група е злопаметна и помни дълго.
— Трябваше да ги спра, когато неколкократно поръчваха удари срещу теб. Поздравления, между другото — кимна Кук. — А Тян как ще изиграе това?
— В началото пасивно, ще иска да види дали Лианг ще се огъне — заяви Джонатан. — Ще започне с обичайните публични речи, уводни статии в „Народен ежедневник“30, такива неща… Следете какво пише в „Народен ежедневник“. Това е китайската „Правда“, контролиран е от Партията, така че уводните статии са официални изявления. На дипломатическия фронт Тян не смята Лианг за равен на себе си. Публично той ще предложи преговори, но вътре в себе си ще очаква Лианг да направи всички компромиси.
— Добре е за начало… — Кук стана. — Изпрати ми този твой план за инвазия до края на работния ден. И впрегни тази млада дама в работата — кимна тя към Кира.
— Ако трябва — отвърна той. Сетне се обърна към момичето. — Колко време ще останеш?
— Питайте нея — Кира посочи към директорката.
— Неопределено — отговори Кук.
— Много ми помогнахте. — Джонатан дръпна през бюрото един бележник и написа заглавията и датите на издаване на няколко разузнавателни документа, всичко с ясни печатни букви.
— Анализаторите за Китай пазят хартиени копия от последните си изследователски документи в своето мазе. На петия етаж. — Той откъсна листчето и го подаде на Кира.
Заглавията бяха отегчителни, но не и датите на издаване.
— Някои от тях са на моята възраст — отбеляза Кира.
— Нямаше да го споменавам, но е вярно — отговори Джонатан. — Младите често се заблуждават и бъркат най-последното с най-важното.
— Много сте мил — усмихна се Кира.
— Несъмнено — съгласи се Джонатан.
— Ами ако не ми ги дадат? — попита тя и вдигна хартията.
Джонатан присви вежди.
— Ако трябва да искаш разрешение, преди да ги вземеш, значи работиш в погрешна Агенция.
Джонатан изчака Кира да излезе и се премести в мениджърския офис. Хвърли се в едно кресло, а Кук спря на прага и се облегна на металната рамка на вратата.
— Как си, Джон? — тихо попита тя.
— Добре — отговори той. — А ти?
Кук вдигна рамене неопределено.
— Все още ли пушиш „Артуро Фуенте“31? — полюбопитства Джонатан.
— Само у дома — призна Кук. — Не мога да променя политиката за забрана на пушенето. В крайна сметка това е федерален закон.
— Достатъчно нетърпимо беше, когато Джордж Тенет се разхождаше тук и дъвчеше онези неща — поклати глава Джонатан. Любовта на бившия директор към пурите беше толкова прочута, че официалният му портрет в галерията на Агенцията показваше как една стърчи от джобчето на сакото му.
29
Джеферсън Дейвис (1808-1889) — президент на Конфедералните американски щати по време на съществуването им през Гражданската война от 1861 до 1865 г. — Б. пр.
30
Или „Женмин Жибао“, както е по-известен в България. Онлайн версията на вестника излиза на китайски, руски, английски, японски, френски, испански и арабски език. — Б. пр.