Едно момиче със сини джинси и черно поло — приемливо облекло за студени дни — пристъпи напред. Носеше сива значка, забодена върху джоба, обявяваща статуса й на колежански стажант. А това беше ЦРУ версията на черноработник.
Бедното дете, помисли си Кира, макар разликата във възрастта им да не беше повече от пет години. Трябва да пуснат стажантите да си стоят по домовете, вместо да ги влачат тук в такъв снежен ден.
— Мога ли да ви помогна? — попита стажантката.
Надявам се да приличам на анализатор, помисли си Кира. Почувства се като идиотка.
— Аз съм Кира Страйкър от Червената клетка. Пишем материал за атаките в Тайван, които се проведоха снощи, и исках да взема няколко изследователски документа.
Стажантката се намръщи.
— Нашият директор наясно ли е с това?
Дори временните стажанти мразят Червената клетка.
— Не знам — призна Кира. — Получихме задачата едва преди час. Просто правя изследване за паметна записка. — Още един термин, който чу от анализаторите и се надяваше, че го използва правилно.
Очевидно беше така.
— Какво ви трябва? — попита враждебно стажантката.
Момичето проявяваше забележителна липса на търпение, като се има предвид, че не беше щатен член на екипа. Тя от целия персонал в залата имаше най-малко право да се оплаква от напрежението и тежестта на анализаторските задачи, която би оправдала липсата й на добри маниери.
— Бих могла да използвам помощта ви, за да намеря някои завършени разузнавателни доклади.
— Както казах, точно сега всички сме заети. Трябва да ги потърсите онлайн.
Те са заети. А ти си тук само за да помагаш. Кира огледа за момент младото момиче. Инструкторите й във Фермата бяха открили таланта й да преценява хората от пръв поглед и тутакси да намира недостатъците в характера. Това бе божи дар за човек, изучаващ изкуството на шпионажа, и инструкторите я научиха да го впряга в тактическото планиране. Някои полеви агенти не знаеха как да го включват и изключват, липсваше им нужната преценка и използваха това умение за всички. Кира не страдаше от подобен проблем. Вътрешният й глас се обаждаше ядосано, когато обмисляше идеята за „полева агентура“ спрямо някой колега от Агенцията, но в момента този глас не беше склонен да бъде блокиран от един ДР анализатор, а младата стажантка едва ли можеше да се впише в този статус.
Тя реши, че за момента враждебността не е най-добрият подход. Стажантката бе под напрежение и бе проявила достатъчно кураж да защити поверената й територия срещу външен човек с по-висок чин от нея. Но този кураж се базираше на зает авторитет, така че проявата на гняв просто щеше да задълбочи защитната й позиция и вероятно щеше да я принуди да позвъни за „подкрепление“.
Повечето хора имат естествено желание да помогнат, учеха я инструкторите й. Бъди мила. Бъди разумна. Кажи им, че се нуждаеш от тях. Не им давай повод да не те харесат и съвестта им ще проработи в твоя полза.
Кира се усмихна.
— Разбирам, но наистина се нуждаем от помощта на APLAA по този въпрос. Докладът ни е предназначен за директор Кук и трябва да сме сигурни, че сме получили точните факти.
— О, така ли… — Изражението на момичето стана неуверено.
— Ако просто ми покажете къде е заведено всичко, аз вероятно ще мога да намеря документите сама. Не искам да ви губя времето.
— Кои документи? — попита колебливо стажантката.
— Имам списък — отговори Кира. Погледна в тефтерчето си. — С удоволствие ще се разтърся, ако само ми покажете къде сте складирали копията от завършените разузнавателни доклади от 1995 година насам.
Мисловният процес на стажантката се беше изписал върху изтормозеното й лице. Принципът за „ограничените знания“ бе като заповед от евангелието. Човек не получаваше информация само защото я беше поискал. Простото любопитство не беше достатъчно и стажантката трябваше да реши дали Кира действително се нуждае от достъп до материалите.
— Предполагам, че всичко е наред — кимна тя. — Елате с мен.
Стажантката най-накрая пусна една усмивка, сигурен знак, че Кира я беше обезвредила. За минути момичето се превърна от противник в съучастник, готов да й помогне с охота. Кира я последва през лабиринта до два бежови шкафа, малко по-ниски от нея.
— Оценките от Националното разузнаване, от Разузнавателната агенция и серийните брошури са тук, на горните два рафта — обясни стажантката. — Ежедневните брифинги до президента и Световните разузнавателни доклади с пояснителни бележки и справки са подредени по хронологичен ред на долните два рафта. Нещо друго?