— Не. Това е достатъчно. Благодаря. Наистина оценявам помощта ви.
— Няма защо — отвърна момичето, преди да се отдалечи.
Кира се втренчи в шкафа, отвори го и започна да се рови в документите.
ЦРУ Червена клетка
Кира остави молива си на масата и погледна стенния часовник, който показваше 20:30 часа. Изгубих му края, помисли си тя. Джонатан изчезваше за часове, оставяйки я в приятното уединение на клетката през по-голямата част от деня. Гладът най-накрая я извади от залата преди няколко часа, но в кафето не сервираха вечеря, а тя не можеше да хапне нищо от закуските, които се предлагаха на автоматите. Най-накрая се примири със старите понички, които намери в една кутия на хладилника. Замисли се да попита чии са, но реши, че предишното наставление на Джонатан, че трябва да взема, без да пита, й дава нужното разрешение.
— Скучно, а? — попита Джонатан. Той се втренчи в телевизора, монтиран в ъгъла до тавана. Пресконференцията на Лианг започваше късно и двама британски журналисти запълваха времето с глупости, които анализаторът не искаше да слуша, така че той натисна бутона за изключване на звука.
— Доста затормозяващо, а? — Тя четеше папките с разузнавателни доклади още от обед и не беше спирала, макар че мозъкът й бе престанал да възприема думите още преди часове.
— Ако исках да те тормозя, щях да те накарам да минеш гола през магазина за сувенири.
— Можеш да се досетиш какво щях да ти кажа да направиш — тросна му се тя. — Не мисля, че анализаторите за Китай са пропуснали нещо.
— Пропуснали са — увери я Джонатан. — Това е стандартна практика.
— Виждам защо те обичат толкова много — отбеляза Кира.
— Би било грешка, ако ти пука от това — посъветва я Джонатан.
— Може ли да ми подскажеш нещо?
Той въздъхна.
— Кук беше права, когато спомена, че ЦРУ страда от сериозни разузнавателни провали средно веднъж на седем години — обясни Джонатан. — Проучванията показват, че всеки от тях е провал на анализа, не на събирането на данни. Имахме информация да разберем какво става. Ала във всеки случай анализаторите са допуснали някакви грешки… Групово мислене и какво ли не. Не ги спира изискването анализаторите да преминават през по-сериозно обучение. Всички процеси, които налагаме, за да предотвратим тези грешки — повече координация, повече преглеждане, повече коригиране, — не вършат работа. В някои случаи дори правят грешките по-вероятни. И когато казах, че това е стандартна практика, аз говорех сериозно, буквално.
— А какво върши работа? — попита тя.
— Съдейки по нашия опит ли? Очевидно нищо. Но една добра Червена клетка помага — отговори той. — Анализът на Червената клетка няма нищо общо с правилното и грешното или с предсказването на бъдещето. Тя е за да накара хората да се замислят за пропуснатите възможности. Еволюцията, или бог, според предпочитанията ти, ни е създала с такива мозъци. Когато се сблъскаме с някоя загадка, ние се лепваме за първото обяснение, което изглежда, че пасва на фактите и на нашия начин на мислене, на нашите предразсъдъци… Дори умните анализатори тръгват в плитките, удобни коловози. За да ги извадиш от там, трябва да ги накараш да се почувстват неудобно, за да се замислят над нови идеи, включително и такива, които може да не им харесат. А това означава да си…
— Неприятен… — подсказа му Кира.
— Щях да кажа „агресивен“. Но двете неща често си приличат. — Той вдигна очи към телевизора. Лианг стоеше на подиума, размахвайки ръце почти ожесточено. Джонатан взе дистанционното и включи звука, докато тайванският президент тропаше по подиума в равномерен ритъм с думите си. Жонгхуа мингуо ше идже жукуан дули де гуоджа! Преводачът съобщи текста на английски половин секунда след това без синхрон с развълнувания глас на Лианг. Тайван е суверенна държава!
— Хитро — отбеляза Кира. Отвори една кутийка с кола и отпи малка глътка. Вече караше само на кофеин.
— Ще трябва малко дипломация, за да се заглади това — съгласи се Джонатан.
Не бе толкова реч, колкото тирада, и Кира се хвана, че зяпа екрана, но не чува нищо.
— В магистърската ми програма в Университета във Вирджиния имах един колега от Пекин… Беше син на професионален готвач, а и самият той имаше държавен сертификат за кулинарен майстор — започна тя. — Когато завършихме, той приготви ядене от четири ястия за някои от нас и за години ме отказа от китайската храна, приготвена в Америка. Веднъж ме попита дали си мисля, че Тайван е суверенна държава или че е китайска провинция.