Кира стигна до края на стълбището и потропа с нозе, за да свали мокрия сняг от ботушите си. Все още валеше, а долу на улицата нямаше закрит паркинг. На сутринта щеше да изгуби половин час да размразява пикапа и да стърже предното стъкло с кредитна карта, преди да успее да излезе на пътя. Това предполагаше някой да разрине паркинга през нощта.
Усети ледената брава в ръката си, докато отваряше входната си врата, и потропа отново с крака върху черджето, преди да влезе в малкото антре. Хвърли ключовете си върху масичката от черешово дърво в коридора, където те се плъзнаха по тъмния гланц и паднаха на пода. Кира остави ботушите си до тях и окачи палтото си.
Примигващата лампичка на гласовата й поща се открояваше на слабата светлина. Тя се взира в нея няколко секунди. Не обичаше да разговаря по телефона дори когато настроението й не беше мрачно, но премигващата лампа възбуди в главата й една мисъл, която я накара да потъне в дълбоки разсъждения. И те се проточиха изненадващо дълго…
Кира се облегна на стената и се опита да подреди мислите си.
Анализът не можеше да е чак толкова труден.
Първа стъпка: събиране на фактите. Тя живееше в този апартамент от две седмици, а Веризон37 й дадоха телефонен номер още по-наскоро. Беше го съобщила само на родителите си, в Агенцията и на няколко местни пицарии и азиатски ресторанти за доставка на храна по домовете. Край на събирането.
Втора стъпка: разработи сценарии и определи вероятностите. Можеше да елиминира заведенията. Те не се обаждаха на клиентите си, за да си търсят работа. Някой рекламен телемаркет? Даде номера си в Националния регистър „Не се обаждай“38 само час след активирането на телефона й, но някои по-настоятелни продавачи игнорираха регистъра. Ала тази вероятност бе много слаба, клоняща към нула.
Родителите й? Възможно е. Ала само майка й можеше да се обади, не и баща й. Различията им разпалваха прекалено много спорове. Професорът беше твърде горд с интелекта си, за да толерира една дъщеря, която имаше различни възгледи за политиката, особено това, че не мразеше кръвожадните военни или корумпираните разузнавателни агенции. Но майка й беше дипломатът в семейството и винаги се опитваше да спаси моста между бащата и дъщерята, който постоянно гореше под краката на Кира.
Агенцията бе по-малка вероятност. Според изискванията Кира даде номера си там, ала едва преди два дни. Той трябваше да се намира в базата данни, но тя нямаше близки приятели в Централата, които да го изровят оттам. Имаше вероятност някой от офиса на директора да е звънял. Това се случи вчера, когато секретарката се обади, за да извика Кира в офиса, където тази сутрин тя се срещна с Кати Кук. Малко вероятно бе Кук да се е обаждала.
Бърк бе друга възможност, но тя се раздели с него преди по-малко от час. Именно той й нареди да си тръгва. Като изключим някой спешен случай, а тя не можеше да проумее какво точно представлява спешен случай при анализа, той нямаше очевидна мотивация да й звъни.
Майка й, офиса на директора, Бърк или някой телемаркет… Вероятностите се трупаха в този ред.
Трета стъпка: провери хипотезите, помисли си тя.
Кира натисна бутона за гласовата поща.
Кира, тук е преподобната Джанет Харис, асистентка на пастора на епископалната църква „Сейнт Джеймс“ тук, в Лийсбърг. Баща ви се обади рано тази сутрин и помоли…
— Благодаря много, тате — каза тя на никого, най-малко на баща си. Кира вдигна слушалката, пусна я обратно, а после я хвърли на килима в дневната.
А може би на стареца наистина му пукаше? Малко вероятно. Би се разтревожил повече за общественото си положение, отколкото за душата й. Един от двата му доктората бе по теология и той беше главен църковен настоятел на енорийското събрание в енория „Света Ана“ в Скотсвил, където живееха родителите й. Да има дъщеря, работеща извън църквата, вероятно бе срамно за него. Тя се съмняваше, че той дори я споменава някога пред другите енориаши.
Кира отвори полупразния хладилник и извади остатъците от някакво задушено с бамя, което купи от един каджунски39 ресторант на „Маркет стрийт“. Взе си и една бира, но не безалкохолна, грабна и тарелка с лепкав ориз и манго.
Изяде остатъците, изпи бирата, остави огризките на масата и се строполи в леглото.
3
ВТОРНИК
Ден трети
Дипломатически квартал
Пекин
Екипът за наблюдение, който следваше Карл Мичъл, не беше нито тих, нито потаен. Шефът на бюрото на ЦРУ бе видял много през двете години, прекарани в Пекин, и още повече в Москва, Киев и Ханой преди това. По природа комунистическите правителства имаха параноя спрямо западняците и китайците не правеха изключение. МДС и подобните й агенции за сигурност можеха да скалъпят наблюдателен екип от сто души, който да следва една-единствена цел. Мичъл никога не трябваше да вижда едно и също лице в две различни вечери, освен ако не искаха да му изпратят някакво послание, а всички лица тази вечер му изглеждаха познати.
38
Do-Not-Call Registry — регистър, който дава възможност на абонатите да ограничат рекламните обаждания до своя номер. — Б. пр.
39
Каджуни — наследници на французи, преселили се от бившата канадска провинция Акадия в Луизиана (САЩ) и други щати. — Б. пр.