Но работата ти е да изравяш информация, нали, помисли си той.
Опитът със съобщение в тайника за Пайъниър бе нещо задължително, но сигурно щеше да му се наложи да отмени други, не толкова важни операции. МДС не биха се поколебали да арестуват американски полеви агент. По време на Студената война хвърлиха в затвора двама с присъди от почти двайсет години. Симпатичен млад американец в ареста, още по-добре, красива млада жена — това би било коз за дипломатически пазарлъци, а китайците знаеха как да затягат преговорите.
Историята бе по-различна за местните информатори, които работеха за чуждо разузнаване. Китайските граждани, арестувани за шпионаж, трябваше да бъдат разстреляни. И не беше градска легенда фактът, че семейството получаваше сметка, за да плати куршума. Процесите винаги бяха кратки и закрити и нямаше да има никакви преговори.
4
СРЯДА
Ден четвърти
Пекин, Китай
Вечерта бе по-топла от обикновено за пекинска зима — десет градуса по Целзий, което бързо изкара навън туристите и любовниците. В квартал Шичахай, на север от Бейхай, където гъмжеше от барове и езера, винаги се очакваха тълпи в такива приятни вечери.
Пайъниър ги приветства. Напливът от чужденци щеше да натовари екипите за наблюдение. Ако МДС го следяха, те щяха да търсят действия, излизащи от рамките на обичайното. А това ставаше проблематично, тъй като тълпите от чуждестранни гости нарастваха и всеки един от тях действаше далеч по-различно от китайските разбирания за нещо обичайно. Те правеха невинни неща, които влудяваха параноичните офицери от службите — снимаха правителствени сгради, разговаряха с войниците от Народоосвободителната армия и купуваха части от униформите им, мотаеха се по пустите странични улички и алеи извън обичайните туристически маршрути… В тази местност МДС трябваше да игнорира онези, които изглеждаха обичайно, а Пайъниър никога не бе имал илюзии, че във външността му има нещо различно. Това бе единствената благословия от природата в подкрепа на истинската му професия.
Той седна на пейката си в парка, доволен да наблюдава водата и да отегчава до смърт всеки, който го следеше. Оперативната му дейност за вечерта бе приключила. Сега те нямаше какво да видят и на Пайъниър му беше много лесно да потъне в собствените си мисли…
Някои вечери му се искаше да го арестуват. Наистина беше окаяна работа да станеш предател на родината си поради идеологически причини. Той подозираше, че хора като него се намират във всяка държава и че всички те са обхванати от общата идея, че водят своите лични революции срещу истинските предатели на страните си, които те обичаха.
Една политическа революция е силно животно, подозираше той, заченато с ярост, подхранвано с гняв и родено в кръв. В бебешките й години идва момент, когато нейните родители трябва да решат що за животно ще бъде тяхното отроче. На някои им позволяват да тичат свободно и да станат диви хищници, които могат само да бъдат убити от издигащите се тирани. Други са ограничавани, за да станат верни пазачи, защитаващи живота и свободата на децата си, докато тези деца пораснат достатъчно, за да могат да се защитават сами. Вашингтон, Ленин, Мао, Ганди, Кастро и Хомейни бяха отгледали своите революции. И те, като всички неща в природата, приличаха на своите родители и се държаха като тях.
Пайъниър беше видял как Втората китайска революция бе убита още при раждането си от своите дядовци на 4 юни 1989 г. по улиците около открития площад, наречен Райски порти — площад „Тянанмън“.
Тогава Пайъниър беше студент. През пролетта на 1989 година Желязната завеса в Европа се рушеше, загнила отвътре от корупция и половинвековно потисничество. Съветският съюз бе създал Варшавския пакт чрез насилие и бе принуден да гледа как делото му се разпада и се къса по политическите шевове и икономическите нитове. Китайските лидери в Жонхуа бяха решени да избегнат руските грешки.
В лицето на Горбачов студентите виждаха реформатора, какъвто само Дън Сяопин42 претендираше да бъде. Когато през онзи далечен месец май руският президент се съгласи да дойде в Китай, за да обсъди своята политика за перестройка и гласност, студентските лидери, жадни за демокрация, видяха извънредна възможност да представят каузата си пред старите партийни членове. От своя страна Дън искаше светът да види среща, на която две велики комунистически сили маршируват рамо до рамо. Той отвори Пекин за американските медии и те пристигнаха на тълпи със своите портативни сателитни чинии и микровълнови предаватели. Бяха стотици. И това беше грешка. Студентските лидери започнаха гладна стачка преди пристигането на Горбачов. Те стигнаха до площад „Тянанмън“ и преди края на деня броят на стачниците нарасна до три хиляди. Само за дни над сто и петдесет хиляди души изпълниха площада. Някои протестираха, други само искаха да видят протестите, но дори това бе един смел акт…
42
Дън Сяопин (1904-1997) — китайски политик, дългогодишен лидер на Китайската комунистическа партия. — Б. пр.