В началото Пайъниър бе сред втората група. Най-напред той не бе сред истински вярващите в промяната. Първо идваше и си отиваше, не оставаше на площада, а всяка вечер се прибираше у дома и потъваше в мекото си легло. Но се връщаше. И колкото повече виждаше и чуваше, толкова повече започваше да вярва. Накрая Пайъниър спеше на земята заедно с останалите, скандираше лозунги по време на речите и се чудеше дали може да стане лидер на движението. Без съпротива от страна на правителството беше лесно да отгледа това семе на вярата, посадено у него като нов привърженик на каузата.
Всичко това продължи със седмици и Политбюро започна да се изнервя. Те познаваха революцията още щом я видеха. Много от тях помнеха революцията на Мао. Бяха помагали в нея. Ако комунизмът бе набил само една идея в старческите им, корумпирани глави, тя гласеше, че революциите са неизбежни, когато масите са потиснати от буржоазията, в каквато се бяха превърнали партийните лидери. Сега те губеха контрол върху всичко в своята страна и по света. Започнаха протести и в други градове, далеч от Пекин, и изглеждаше, че целият свят подкрепя студентите. Събранията на Политбюро се изпълниха с жлъч и ругатни.
Множеството на площад „Тянанмън“ нарасна над милион.
Партията обяви военно положение в Пекин. Протестите в другите градове бяха слаби и те се справиха лесно с тях, но множеството на площад „Тянанмън“ отказа да се разпръсне. На журналистите бе забранено да ходят на площада и бяха принудени да прекратят предаванията си. На студентите бе наредено да се евакуират. НОА вкара дивизиите си в града, общо над сто и осемдесет хиляди войници.
За да спрат трафика около площада, студентите построиха барикади, а там, където не успяха, сами легнаха по пътищата. НОА отговори със сълзотворен газ. Пайъниър все още си спомняше как очите и устата му пламнаха, а в гърлото му се забиха милиони иглички, когато една граната се приземи до него. Той я вдигна и я хвърли обратно към войниците, но преди това вдиша пълна доза газ. Повърна закуската си върху бетона. Искаше да изтръгне очите си, докато дробовете му горяха, усещане, което се връщаше всеки път, когато си поемеше дъх.
Приятелите му го задържаха на крака. Единият от тях, Янжу, му беше състудент в университета „Куингхуа“, абсолвент в журналистическия факултет. Той си мислеше, че фактите могат да променят света. Другият, Чангфу, беше стар работник във „Фокскон“43, беше се трудил на поточната линия но излязъл от завода, зарязвайки работата си заради революцията. Ще има по-добри работни места, когато построим един по-добър Китай, казваше той. Чанг-Фу почти нямаше образование и пари, но вярата му в бъдещето беше заразна. Третата, Ксиши, бе красиво момиче, по-млада с две години от него, талантлив калиграф, която го научи на някои неща през скучните часове, докато седяха по паважа на „Тянанмън“. Те си оформиха една странна малка групичка. Пайъниър знаеше, че ако не бяха протестите, те никога нямаше да се срещнат, а напрежението изкова помежду им онази дружба, която войниците създават на бойното поле.
Патовата ситуация продължи. Политбюро и студентите се караха помежду си какъв да бъде следващият им ход. Заплахата от използването на военна сила, изглежда, отминаваше и през дългите дни броят на протестиращите намаля. Студентите най-накрая решиха, че е време да се прибират по домовете си, и определиха 20 юни като ден за край на стачката.
По ирония на съдбата клането на площад „Тянанмън“ стана, когато партията реши да използва сила за потушаване на протест, който вече приключваше.
Мао беше казал, че политическата власт излиза от дулото на пушката, а партията държеше тази пушка. На 1 юни тя обяви студентите за терористи, въвлечени в контрареволюционен заговор срещу държавата. Беше издадена заповед — НОА и Народната въоръжена полиция да прочистят „Тянанмън“ с всички необходими средства.
Войниците тръгнаха през Пекин към площада, а гражданите на Пекин се стекоха по улиците, хвърляйки камъни и боклуци по маршируващите формации. 27-а и 38-а армия си проправиха път с бой до площада, арестувайки и убивайки граждани. Тълпите избухнаха, дърпаха войници сред тях и ги разкъсваха на парчета. Студентите хвърляха коктейли „Молотов“ и колите на НОА горяха по улиците, изпълвайки въздуха с дим и смрад от изгоряла гума, но пламтящите бутилки от водка не можеха да се противопоставят срещу картечниците. Войниците обърнаха оръжията си срещу тълпата и стреляха без пощада…
43
Тайванска компания за производство на електронни компоненти с подразделения в много страни по света. — Б. пр.