По-късно Пайъниър чу, че войските от НОА стреляли дори по други армейски части, които се изпречили на пътя им. Десетки хиляди хукнаха във всички посоки и нито студентските лидери, нито военните командири не успяха да поддържат реда. Битката бушува три дни и бе истинско клане. Поне стотици загинаха, а може би и хиляди. Ако партията бе водила сметка, тя не я оповести и Пайъниър не успя да открие тази информация дори в секретните записки.
За свой срам, Пайъниър избяга от хаоса. Никога не можа да се успокои с мисълта, че хиляди други постъпиха по същия начин.
Спомняше си свистенето на куршума, който мина близо до главата му, и мекия шум, когато се заби в тялото на Ксиши. Прекъсна аортата й и разпиля младата й кръв на огромни струи по паважа. Втори изстрел отнесе младото лице на Янжу. Трупът му още караше Пайъниър да се стряска насън, макар че оттогава бяха изминали над две десетилетия. За последно видя Чангфу, когато възрастният мъж тичаше срещу войниците от НОА, а те бяха вдигнали автоматите си срещу него… Точно в онзи миг тълпата препречи погледа на Пайъниър. И тогава куражът и вярата му се пречупиха. Той изостави приятелите си на тяхното бойно поле…
Редиците на НОА се пробиха и протестиращите наводниха улиците. Войниците започнаха да стрелят в самозащита, за да се предпазят от тълпата, което вече не бе изпълнение на заповеди. Пайъниър прескачаше падналите тела на армейци и революционери, дори се покачи на един танк, за да се измъкне.
Протестът беше потушен. НОА контролираше площад „Тянанмън“ и улиците на Пекин.
Властите никога не идентифицираха Пайъниър сред присъстващите на площада. Партията никога не идентифицира всички участници в събитието, но това не се смяташе за проблем. Тя не трябваше да наказва никого. Истинското лидерство е рядко умение и те искаха да накажат само онези, които бяха проявили този талант. Много от студентските лидери загинаха в битката, а Партията преследва останалите в продължение на година. Правителството издаде продължителни присъди на мнозина след процеси, продължили само часове.
Пайъниър не бе арестуван, не бе обезпокоен, а страхът и малодушието му дадоха живот и свобода, докато смелостта на приятелите му им даде затвор и смърт.
Две години по-късно Пайъниър получи дипломата си от университета „Куингхуа“ и в деня преди церемонията от МДС го привикаха на среща. Най-напред той си помисли, че партията най-накрая го е свързала с протестите. Трябваше му малко време да осъзнае, че ако беше така, Народната въоръжена полиция щеше да го измъкне от апартамента му, вместо да му изпраща учтива молба, по-точно заповед, за лична среща.
Партията не знаеше за участието му в протестите, но беше наясно с редките му по онова време умения с компютрите. Университетът „Куингхуа“ бе китайският еквивалент на МТИ44. Той предлагаше гуанкси, лични връзки и влияние, по-силни в Китай, отколкото Харвард можеше да предложи на дипломираните в Америка студенти, а факултетът имаше връзки с хора, които трябваше да решават определени военни проблеми. Американците тъкмо бяха завършили войната си в Ирак, използвайки прецизни бомби, самолети стелт и други оръжия, чиято ефикасност плашеше НОА. Иракската армия беше четвърта в света, снабдена със съветско оборудване и обучена в съветската военна доктрина, много близка до войските на НОА. Съединените щати разкъсаха тази армия на парчета само за седмици и не дадоха почти никакви жертви. Компютрите тотално промениха военните действия, а НОА и МДС не бяха го оценили. Големият брой оръжия не беше достатъчен и всичко това се нуждаеше от корекции.
Пайъниър изслуша бюрократа от МДС да говори за славната кариера, която той би могъл да направи в служба на партията. Същата, която уби приятелите му. Прииска му се да се пресегне през бюрото и да го удуши. После, за негов срам, емоциите преминаха и на тяхно място се върна страхът. Той се съгласи с молбата, която не можеше да отхвърли. Разговорът приключи и Пайъниър излезе от офиса.
Може би мъртвите му приятели бяха разговаряли с него или непознатият бог, за когото прочете в западните книги, беше прошепнал нещо в душата му… Какъвто и да беше източникът, в главата му се загнезди една мисъл. Щяха да дойдат по-добри моменти да си отмъсти, отколкото да убие един бюрократ, дето бързо щеше да бъде заменен. Трябваше да се научи на търпение и да разбере, че истинското отмъщение е ястие, което се сервира студено и се консумира бавно…
44
Масачузетски технологичен институт — известен американски технически колеж в град Кеймбридж, Масачузетс. — Б. пр.