Първият контакт беше най-трудната част.
В началото Пайъниър прекара доста години, изграждайки кариерата си като образцов служител, с което си спечели разрешение от партията да участва на конференции в чужбина. Те изгаряха от нетърпение да научат за новите компютърни технологии, идващи от Запада, и не го проучваха щателно. При едно пътуване до Токио той се измъкна от наставниците си по време на една встъпителна реч, посетена от хиляди програмисти, и без да го забележат, отскочи от хотела си до американското посолство, където предложи услугите си на ЦРУ. Разбира се, те се отнесоха с подозрение към него… „Доброволните агенти“, хората, мотивирани от съвестта си да шпионират за чужда сила, ставаха най-добрите информатори, ала те често бяха двойни агенти, пуснати като примамка. Обаче шефът на бюрото беше смел мъж с хазартен нрав. Отне му повече от час да намери някой, който да говори мандарин, но не му трябваха повече от десет минути, за да прецени, че гневът на младия китаец е неподправен. Самият шеф на бюрото преди година се бе развел с невярната си съпруга и знаеше, че истинската душевна болка не може да се симулира лесно.
Млад полеви агент от ЦРУ на име Кларк Берън се свърза с него при завръщането му в Пекин. Първите му запитвания бяха прости и дребни и Пайъниър ги удовлетвори без въпроси и оплаквания. Всяко успешно предаване на информация беше победа, всяко посещение на тайника или предаване на пакет чрез посредник беше нож, забит в гърба на партията. Той се научи да използва просто дегизиране и микрофилми, а после дигитални камери и кодиране. Действаше методично и никога не поемаше глупави рискове. Берън го обучава на занаята цели пет години, а Пайъниър се оказа блестящ ученик.
В същото време МДС го повишиха. Достъпът му до най-секретните мрежи нарасна, за което той докладва на полевите агенти, наследили Берън след завръщането му в САЩ. В замяна те разшириха обхвата на исканията си към него. Дойде 11 септември 2001 година и Пайъниър се боеше, че от ЦРУ ще го забравят в усърдието си да преследват терористите, но ритъмът на исканията им не отслабна. Само че никога не споделиха с него, че ЦРУ го смята за най-продуктивния си информатор в комунистическа страна след Олег Пенковски45 през 1960-а. МДС и всяка друга организация, до която се докосваше, включително дори и самият изпълнителен комитет на Политбюро, изливаха чрез него тайни в огромна струя, насочена към Запада.
Минаха двайсет и пет години, а той все още не намираше покой. Приятелите му продължаваха да го преследват… През цялото това време Пайъниър не беше стъпвал на площад „Тянанмън“, но упорстваше заради каузата, която те му завещаха. Ако не бе спечелил нищо друго, то поне страхът изгоря и изскочи от душата му. И така, щом не можеше да намери покой, той бе решил, че, според партийния закон, неизбежната му екзекуция ще бъде напълно заслужена. Съществуваше реална възможност някой ден НОА да го изправи пред тухлена стена и да го разстреля. Така да бъде. Може би тогава неговите приятели щяха да го приемат за достоен да застане отново в редиците им…
Пайъниър се втренчи в езерото и се отърси от мислите си, щом хладният вятър проникна под палтото му. Време беше да се прибира. И да се огледа за преследвачи…
Човекът от „Фангшанг“ не се появи. Ако беше от Министерството на държавна сигурност, неговите началници биха били глупаци да го използват отново, а те понасяха много малко глупаци в редиците си. Повечето бяха във висшето управление, където политическите връзки можеха да ги защитят от собствената им некомпетентност и корумпираност. Пайъниър бе принуден да се занимава с такива хора ежедневно.
Притесняваше го отменената среща от снощи по все още неизвестни за него причини, но едно пропускане не беше значителен проблем. Той бе достатъчно умен, за да знае каква информация ще искат американците. От ЦРУ желаеха да узнаят дали МДС е съставила списък на мъжете и жените, задържани в Тайпе, кои от тях са информатори на МДС, кои не са и какво прави МДС, за да защити другите си агенти в Тайван. Не беше трудно да се намери списъкът и той го остави в един пакет в тайника.
Естествено, Пайъниър беше наясно за арестите в Тайван. „Народен ежедневник“ надлежно публикува информация, съобразена с официалната линия на партията, която гласеше: задържаните китайски граждани са невинни жертви, хванати в мрежата на личните амбиции на корумпирания президент Лианг, и не работят за службите за сигурност. Това, разбира се, беше лъжа. Той знаеше истината от вътрешни източници, макар че дори обикновените граждани без подобен достъп разбираха нещата прекрасно.
45
Олег Пенковски (1919-1963) — офицер от ГРУ (Главно разузнавателно управление на Червената армия) и същевременно агент на ЦРУ, предавал ценна информация на американците, особено за Кубинската ракетна криза. Заловен от КГБ и екзекутиран през 1963 г. — Б. пр.