Хората, които тайванците арестуваха, бяха точно такива, каквито президентът Тян отричаше, че са. Освен застреляния мъж с американски паспорт всички арестувани тайванци бяха чиновници и политици, заедно с един служител от тайванските служби за сигурност за капак. И всички бяха смятани за отлични информатори, много доверени, доколкото МДС се доверяваха на изменници. Загубата на един високопоставен съветник на министър от кабинета на президента Лианг беше непоправимо бедствие. Нечии кариери в МДС приключваха и неколцина нещастници щяха да извадят късмет, ако успееха да избегнат присъди, наложени тайно като наказания за некомпетентност. Достатъчно смущаващо бе тайванците да арестуват твой информатор. Убийството на натурализирания американец и изпускането на токсичен химикал, затрил неколцина местни и предизвикал намесата на пожарникарски екип, за да го почисти, беше национално унижение. Пайъниър не знаеше какво точно беше предавал информаторът на МДС, но от ЦРУ със сигурност щяха да попитат.
Тази вечер тайникът бе в тоалетната на малко пазарче, собственост на един продавач на риба, което Пайъниър посещаваше често заради отличните му запаси от морски дарове и заради превъзходната му рецепта за маподофу46. Никога не беше използвал мястото като тайник, а и нямаше да повтори. Влезе в пазарчето, поръча четвърт килограм скариди, пържени в сос от черен боб, чесън и зеленчуци, а после се промъкна в мъничката тоалетна и остави флашката с кодирани файлове в запечатана найлонова торбичка, залепена зад радиатора.
Остатъците от вечерята останаха на пейката до него.
Пайъниър изчака двайсет минути, преди да стане и да си тръгне. Не позволи на МДС да видят нищо подозрително, дори и да го следяха. Той беше скромен държавен служител, който си купи вечеря и я изяде в парка, където можеше да чете и да се наслаждава на зимния залез. Но все пак отново щеше да провери дали го наблюдават на път към дома си, както правеше винаги. Независимо от това колко добро бе планирането и колко внимателно бе изпълнението, той не беше застрахован от случайни грешки. Пайъниър беше информатор достатъчно дълго и най-накрая можеше да го споходи лошият късмет.
Мичъл бе предубеден към по-елегантния британски термин „тайна пощенска кутия“, но ценеше тайниците. Опитите да се засече някой от тях бяха кошмар за контраразузнаването. Ала Пайъниър имаше талант да избира добри места, които позволяваха на полевите агенти за краткото време, от което се нуждаеха, да измъкнат пакета дори под наблюдение. Улиците в Пекин бяха препълнени с какво ли не и това му даваше възможност незабелязано да си свърши работата, особено нощем. Беше почти невъзможно да разбереш какво прави с ръцете си някой човек на разстояние, особено в тъмнината.
По-предпазлив от всякога, Мичъл се увери, че тази вечер не го следят. Този път МДС не играеха грубо, но един и същ човек се появи на две доста отдалечени места, намалявайки шанса това да е чисто съвпадение. Мичъл бе достатъчно висок, за да не може да се слее с тълпите, затова объркваше преследвачите си, нахлупвайки шапка, събличайки палтото си, променяйки профила си от време на време. Палтото му беше черно, а панталонът — тъмносив. Нямаше луна и сенките от сградите и паркираните коли го поглъщаха. Понякога минаваше директно под уличното осветление, за да разстрои уредите за нощно виждане на наблюдаващия екип.
Малкото пазарче не бе по-различно от магазинчетата, в които той пазаруваше у дома, в Ню Йорк. Прясната храна бе изложена на открити сергии, в кутии по рафтовете имаше готвени ястия, сервирани отвън зад дълги щандове. Мичъл мина по пътечката към задната част. Няколко души в измачкани дрехи седяха на столчетата пред щанда или около кръгли масички, похапваха и четяха вестници. Мичъл не можа да прочете менюто на китайски, изписано на ръка върху стара черна дъска, закована върху една греда на тавана, но беше прекарал достатъчно време тук, за да познава ястията и цените.
Готвачът беше възрастен мъж на име Жанг Руси. Американецът често се бе отклонявал от пътя си, за да се сприятели с него, и то не по оперативни причини. Кулинарният талант на стареца беше достоен за „Фангшанг“, а не за тази порутена закусвалня. Руси бе получил официално обучение, но бе зарязал тази кариера, за да управлява пазарчето, собственост на семейството му от три поколения. А и останалите мъже на бара му бяха приятели от детинство, твърде бедни, за да си позволят нещо по-добро от безплатната храна, която им предлагаше.
46
Популярно китайско ястие от провинция Сечуан. Представлява комбинация от тофу (соева горчица), поставена в пикантен сос от чили и боб. Обикновено се поднася с мляно месо, свинско или телешко. — Б. пр.