Поетапно научи Мичъл да играе маджонг47, таксата за което бяха уроците по английски, макар че срещите им завършваха все още само с един победител. Руси беше умен и отказваше да му дава игрите, но оценяваше скромността, която по-младият мъж демонстрираше при поражение. Мичъл напредваше бързо и готвачът щеше да е горд, когато най-сетне някой ден изгубеше мач от американеца.
— Карл, добър вечер. Как си? — Акцентът на Руси беше груб, но Мичъл уважаваше този мъж, преминал седемдесетте, който искаше да изучи английски.
Мичъл отговори на мандарин.
— Хай хао. Ни не! Добре съм. А ти?
— Хай хао. Ще вечеряш ли с нас?
— Съжалявам, но не мога… — Мичъл се стараеше да поддържа разговора прост, бавен и официален. Руси все още го разбираше трудно. — Но моля те, бих искал да си взема купа от твоето маподофу за дома…
Руси кимна и вдигна ръка с разперени пръсти.
— Пет минути. Но ако утре не дойдеш да поиграем, ще станат десет…
Мичъл също му кимна, усмихна се и обеща:
— Ще дойда.
Готвачът наведе ниско глава и хвърли в тигана паста от черен боб и накълцан на дребно лук.
Мичъл мина покрай масичките за маджонг и се отправи към малката тоалетна, скрита зад висока редица отрупани рафтове. Това бе мръсно и толкова тясно помещение, че висок човек не можеше да седне върху тоалетната чиния, без да си удари краката в стената. Тъмното пространство бе осветено от мъждива крушка, за което Мичъл все пак беше благодарен. А и не беше сигурен, че иска да види стаичката напълно осветена, за да не изгуби апетита си. Това едва ли бе по вина на Руси. Помещението беше старо, като цялата сграда, захабено дотам, че никакво търкане и миене не би могло да почисти износения бетон и изпочупените плочки.
Мичъл затвори вратата и бръкна зад радиатора. Не напипа нищо, ала сдържа ругатнята си. Сетне извади мъничко фенерче, което беше с червени лещи, замъгляващи светлината му, макар той да се съмняваше, че някой отвън би могъл да види бледото сияние, процеждащо се под вратата. Насочи фенерчето надолу зад решетката и светна.
Мичъл замръзна.
Прокара лъча отново през цялото пространство, докато се увери, че мястото наистина беше празно. Изгаси фенерчето и притихна в полумрака. Трябваше да премисли ситуацията…
Пайъниър му даде сигнал, че е заредил тайника. Белегът с тебешир в алеята беше ясен, а агентът не би го оставил, преди да изпълни задачата си. Не можеше да има и никакво неразбирателство за мястото…
Възможните обяснения бяха ограничени. Първото бе някой да е взел пакета. Но ако това беше човек от китайските служби за сигурност, МДС може би вече чакаха отвън пред тоалетната, за да пипнат Мичъл… Ако този човек не беше свързан със службите, съществуваше възможност да не е разбрал какво е съдържанието и пакетът да не се озове в ръцете на властите. Тогава Мичъл щеше спокойно да излезе от магазинчето с вечерята си в ръка. Ала и в двата случая това място вече беше компрометирано. И американецът нямаше как повече да играе маджонг с Руси, нито дори да се вижда с него…
Втората възможност, че Пайъниър работи за МДС, за миг го паникьоса. Арестът на шефа на бюрото можеше да е нещо объркващо и със сигурност щеше да сложи край на кариерата на Мичъл, но най-добрият китайски информатор да се окаже двоен агент, би било бедствие от такъв мащаб, че дори не можеше да се мисли за това.
Малката тоалетна внезапно му се стори още по-тясна, но той не искаше да излезе. Сякаш паянтовата врата можеше да го защити от някой, застанал отвън. Затаи дъх, за да се ослуша. Не долови никакви гласове, но това не го успокои. Дали мъжете, които играеха маджонг, просто бяха престанали да говорят, замислени за някой блестящ ход? А би ли могъл изобщо да ги чуе от това място? Постъпи глупаво, като не обърна внимание на този детайл предишните вечери, когато идваше тук. А можеше и приятелите на Руси да са се умълчали при вида на въоръжени войници, нахлули в малката им игрална стаичка. Мичъл не видя сенки от крака през цепнатината на вратата.
Боже, помогни ми да приема нещата, които не мога да променя, помисли си Мичъл. Пусна вода в неизползваната тоалетна и си изми ръцете, за всеки случай. Обърна се към вратата и натисна бравата. Светлината нахлу вътре.
Нямаше войници, нито цивилни офицери от МДС. Старците, играещи маджонг, даже не вдигнаха поглед от плочките си, когато вратата на тоалетната изскърца с ръждясалите си панти.