Руси махна с ръка на Мичъл. Купата с маподофу беше готова, опакована. И възрастният готвач му подаде кафявата хартиена кесия.
— Благодаря ти, Руси. — За всичко. Съжалявам, приятелю.
— Удоволствието е мое, Карл. С нетърпение очаквам утрешната игра.
— Ще дойда — излъга Мичъл и го заболя. Сбогом, Руси.
Той взе вечерята си и плати на касиерката до вратата — внучката на готвача. Привлекателна девойка, но беше китайка и твърде млада за него, а тези две неща й пречеха да се превърне в изкушение.
Мичъл излезе на улицата. Почувства се уморен.
Още един негов приятел, изгубен заради работата. Списъкът ставаше дълъг…
Какво стана току-що?, учуди се той.
Електроцентрала „Ташан“
Село Шуйтоу, община Джинченг
Остров Кинмен, Тайван,
на 2 километра от китайския бряг
Джеймс Хсю хвърли фаса си върху чакъла и огънчето блесна за кратко в мрака, преди да угасне. Инженерът пъхна ключа в колана си за инструменти, после опипа за диагностичния лаптоп, който бе оставил на земята. Запали още една цигара с последните останки бензин в своята „Зипо“…
Снощната буря докара светкавици и една от тях улучи кулата на подстанцията. Тогава това не го разтревожи. Една светкавица не можеше да повреди оборудването, докато предпазните разрядници работеха. И те наистина спасиха трансформаторите, но според компютъра сега потокът на енергия беше непостоянен. Той не повярва на показанията, затова се наложи да се разходи до станцията и лично да провери оборудването.
Накрая Джеймс призна пред себе си, че всъщност просто му се иска да се прибере у дома. Нямаше нищо против извънредните смени, но вече в картината се вписваше и една млада дама. Преди месец се запозна с Джухсуан, която работеше в личен състав на „Тайпауър“. Той нахлу там, за да спори за несъответствие в чека за заплатата си. Усмивката на жената го обезоръжи за миг. Цяла седмица не можеше да мисли за нищо друго, докато най-после се върна и я покани на вечеря.
Инженерът погледна екрана на лаптопа в мрака. Все още имаше колебания в енергията. Замахна ядосано към компютъра, който не искаше да го остави на мира през нощта, и се облегна на стоманения пилон зад себе си. Щеше да си допуши цигарата, за да има достатъчно време да помисли, преди да предприеме следващия си ход.
Високочестотният звук прониза ушите му за част от секундата. Той се огледа, после се взря нагоре, но не забеляза нищо. Светлините от Тайпе буквално засенчваха всички звезди, а и луната я нямаше. Заради светлините от подстанцията той не можеше да види нищо иззад металната ограда. Но все пак погледна към улицата, опитвайки се да идентифицира звука. Не се движеше нищо. Той бе напълно уверен, че е сам.
Взривът избухна на петдесет метра зад него, в другия край на подстанцията. Беше достатъчно далеч, за да могат сградите да защитят донякъде Джеймс от ударната вълна. За миг въздушната струя се движеше със свръхзвукова скорост, после се забави и започна да се разпада, докато минаваше покрай рушащите се препятствия на подстанцията. Част от ударната вълна помете Джеймс. Спука тъпанчетата му, преди да поеме тялото му и да го захвърли към оградата заедно с парчетата от натрошените метални части на станцията. Костите му изпукаха. Спаси очите си само защото се извърна от експлозията…
Оградата се срути за част от секундата и инженерът продължи да се премята по земята. Размина се с едно летящо острие, но няколко по-малки парчета се врязаха в гърба и в краката му. След няколко часа хирурзите щяха да се опитат да ги извадят в неуспешния си опит да спасят живота му…
Джеймс почувства, че губи съзнание. Обгърна го адска горещина. Температурата беше толкова висока, че обели боята от табелите, закрепени с болтове върху оцелелите метални пилони на подстанцията. Оголените им ръбове и сандъците с оборудване наблизо до разширяващия се кратер блеснаха за миг и побеляха от горещината. Огненото кълбо, което затанцува във въздуха, започна да се смалява, но преди да изчезне, облъхна проснатото му тяло. Обгори кожата му, опърли косата му. Стопи плата на гащеризона му…
Миг по-късно Джеймс Хсю опита да отвори очи. Не чуваше нищо, ала забеляза, че хоризонтът на Кинмен е напълно тъмен. Сетне отново изгуби съзнание от жестоката болка, ала за последен път…
5
ЧЕТВЪРТЪК
Ден пети
Жонхуа, Пекин