— Посланик Дън, президентът ще ви приеме сега. — Английският на Зенг бе граматически правилен, но говореше с британски акцент. Оксфорд. Дън бе прочел в ЦРУ досието му, преди да се срещне с него за пръв път. Комунистическата партия не би изпратила най-обещаващите си синове и дъщери в чужбина, рискувайки те да останат там заради някакво третостепенно образование.
— Благодаря — отговори Дън.
Той се изправи и отпусна тежестта си върху бастуна, все по-малко от маниерничене и все повече от необходимост с всяка изминала година. Но разстоянието беше кратко и Зенг спря, отваряйки две тъмни дървени врати. Той се изправи отстрани, като истински портиер, а Дън влезе в офиса на президента Тян Кай.
Тян — китайските фамилии предшестват малките имена — стоеше до бюрото си. То беше прекрасна мебел с орнаменти, която напомни на Дън за античното бюро Резолют48 в Овалния кабинет. Всичко останало в офиса на Тян беше удобно, макар и без излишества, а част от мебелите сякаш бяха измъкнати от Викторианската епоха.
Другите мъже в стаята също бяха внушителна група.
Паметта на Дън за китайските имена беше слаба, но за лицата — отлична. Дълго бе изучавал биографиите на лидерите, осигурени му от ЦРУ и от Държавния департамент, и никога досега не беше виждал толкова много членове на Политбюро, на Централния комитет и на Централния военен комитет на едно място извън Великата зала на народа49.
Те не са се събрали на чай, каза си Дън. И искат да ги видя. Тян можеше да освободи стаята, преди да ме приеме, помисли си той. Такива неща, на такова ниво, не стават случайно. Толкова много хора с високи постове не се събираха в Жонхуа за светска вечеринка и протоколът изискваше да не го пускат, докато те не си тръгнат. Той разрови паметта си и не си спомни да е виждал тези хора заедно на държавна вечеря, още по-малко по работа. Ако внезапно помолеха Дън да напусне залата, онова, което вече видя, си струваше една телеграма до Вашингтон.
— Господин посланик, благодаря, че дойдохте. — Английският на президента Тян беше отличен, което винаги Дразнеше Дън. Това даваше значително предимство на китайския държавен глава. Тян пристъпи напред и му подаде ръка с учтива усмивка.
— Господин президент, за мен е чест да се отзова на поканата ви — отговори Дън и стисна ръката му.
Тян се обърна към другите и им заговори на мандарин. Дън си преведе това като учтива молба за уединение или изпращане на послание… Групата се изниза от стаята, като Зенг остана последен и затвори вратата отвън.
Тян седна бавно на стола си зад бюрото.
— Опасни времена — започна той без уводни думи. Беше по-млад от Дън с по-малко от десетилетие, по-нисък с една глава и имаше по-плътен глас от повечето китайци, с които посланикът бе разговарял. Както при Зенг, акцентът му бе странна комбинация от оксфордски английски с нюанси от мандарин. — Вие, разбира се, знаете за скорошната реч на президента Лианг, в която ни обвинява за шпионаж в Тайван.
— Да, сър.
— Няма да обиждам вашата интелигентност, отричайки, че арестуваните ни граждани имат връзки с нашето Министерство на държавна сигурност. И двамата разбираме необходимостта от разузнавателни операции. — Тян млъкна за миг, отпи от чая си и продължи. — Но сега фактите трябва да бъдат ясни. Тайванските граждани не работеха за нас. Може би са били политически противници на президента Лианг и той се е възползвал от възможността да ги отстрани от пътя си. Подобно действие едва ли е под достойнството му.
Дън изпъна гръб от изненада и бързо опита да осмисли думите на президента. Ти разконспирира офицери от МДС. Защо? Докато една част от мозъка му обработваше тази загадка, другата, която отговаряше за дипломацията, подреди отговора му.
— Един от тях беше американски гражданин — коригира го Дън, за да спечели време.
— Да, но честно, аз не знам защо е бил в една стая с нашите агенти — отстъпи Тян. Дън огледа внимателно лицето му. Ако китайският президент лъжеше, той прикриваше това много умело. — А що се отнася до злощастната му смърт, ние няма да разберем нищо, докато Лианг не върне нашите агенти в Пекин. Още една причина, поради която може би вашата страна ще убеди Тайван да ни сътрудничи по този въпрос.
Дън потисна първата си спонтанна реакция и успя само да сбърчи вежди. Разузнавателната информация, която прегледаха заедно с Мичъл онази сутрин, разказваше една съвсем различна история. Дън не беше се надявал да чуе чистата истина от устата на Тян, но този разказ бе различна лъжа от онази, която очакваше да му поднесат.
48
Голямо бюро от XIX в. в Овалния кабинет на Белия дом, използвано от президентите на САЩ. То е подарено от кралица Виктория на президента Ръдърфорд Б. Хейс през 1880 г. Много президенти след Хейе са използвали бюрото на различни места в Белия дом, но Джаки Кенеди внася за пръв път бюрото в Овалния кабинет през 1960 г. за президента Кенеди. — Б. пр.