— Значи не отричате, че Министерството на държавна сигурност организира шпионаж срещу Тайван?
— Не. Разбира се, публично ще го отречем.
— Така е…
Тян отпи от чая си и продължи.
— Казвам ви това, защото присъствието на нашите агенти в Тайван беше законно и за да илюстрирам докъде може да стигне президентът Лианг, за да запази поста си. Той често се опитва да възбуди обществените страсти в полза на независимостта. Тревожа се, че тези усилия могат да насърчат местните ни дисидентски елементи. Вие със сигурност осъзнавате, че подобни политически вълнения няма да са в интерес и на двете ни страни.
— Съединените щати винаги са защитавали мирното решение на проблема с обединението. Моята страна не подкрепя едностранен ход от някоя държава за промяна на статуквото.
— Съжалявам, че Лианг може да не ни позволи да изгладим различията си по един по-цивилизован начин. — Дън забеляза, че Тян не си прави труда да нарича Лианг с официалната титла „президент“. Тян остави чашата си на бюрото с непоколебима ръка и порцеланът докосна чинийката, без да издаде никакъв звук. — Един внимателен преглед на последната му реч предполага, че Лианг може би се подготвя да обяви независимостта на Тайван.
Китайският президент погледна американския посланик право в очите и двамата се взираха един в друг в продължение на няколко секунди. Съзнанието на Дън препускаше назад и обмисляше последното изречение, надявайки се да не е чул правилно, но във фразите нямаше нищо двусмислено. Тян със сигурност бе подбрал внимателно думите си, преди да извика Дън в Жонхуа.
Посланикът също заговори предпазливо:
— Съединените щати не споделят това заключение, господин президент. Надяваме се, че вашето правителство ще даде възможност на президента Лианг да изясни думите си, за да не стане някакво недоразумение.
— Ако Лианг иска да се извини публично, ще го изслушаме. Обаче си мислим, че е малко вероятно да го направи.
— Дън се втренчи в Тян, търсейки някаква пролука в представлението му. Не намери. — Той е застрашен да не бъде преизбран — обясни Тян. — Историята учи, че отчаяните хора често отклоняват критичния поглед към собствените си недостатъци, насочвайки общественото внимание към някаква външна заплаха. А най-вероятно Лианг вярва, че Съединените щати ще се намесят в полза на Тайван. Надявам се, че миналата пасивна подкрепа на вашата страна към бунтовническите изяви на Тайван няма да ни въвлече в една неприятна конфронтация.
— Не сме насърчавали независимостта — поясни Дън.
— Нашата позиция винаги е била категорична: двете страни трябва да се отнасят с уважение една към друга.
— И все пак им продавате оръжия — контрира го Тян.
— Само за самозащита — поясни Дън. Това беше неубедителен аргумент, помисли си той. Оръжието си е оръжие. Остават ми две години до пенсия, а трябва да възпрепятствам война. Знаеше, че следващото му предложение ще е безполезно. — Надяваме се, че ще внесете въпроса за обсъждане в Съвета за сигурност на ООН.
Тян поклати глава.
— Съветът за сигурност няма място в разрешаването на вътрешни спорове.
Мнението на Тян беше напълно ясно. Китай е постоянен член на Съвета и има право на вето. Знаеш, че резолюцията в Съвета за сигурност няма да мине. Защо си губиш времето да играеш тази игра?
Дън потисна неуместната си усмивка. В продължение на десетилетия говореше изтънчения дипломатически език и беше добър в това. Всъщност повече от добър. Чувстваше се по-млад, когато се впускаше в колебливия вихър на коварни значения, скрити в деликатни фрази. Ето защо оставаше на работа на възраст, когато почти всичките му връстници се бяха пенсионирали.
Някои биха възразили, че това е вътрешен спор, въпреки размерите на Тайван и близостта му до вашия бряг — заяви той. За да спечели време. Не би искал военни действия с Тайван, които да се проточат. Голяма страна, малък остров — никой не харесва онези, които тормозят по-слабите.
— Надявам се вашата страна да не бъде сред тях. Имаме право да поддържаме реда в нашите граници. — Подготвят ли се Съединените щати да признаят обявяването на независимост от страна на Тайван? Не се намесвайте.
— Както знаете, поддържането на реда може да се окаже деликатна задача, когато има нужда от ръка с мека ръкавица. — Хайде да не стигаме до още един площад „Тянанмън“ или нещо по-лошо.