— Действително. За справянето с подобни събития често е нужна решителност и твърда ръка. — Ще го направим.
— Силата не е единственият инструмент за осигуряването на мира. Надяваме се едно предложение за посредничество да бъде прието и от двете страни. — Тайван ще приеме помощта ни, особено ако е подкрепена от флота на САЩ.
— Оценявам предложението ви, но Съединените щати могат да ни помогнат най-добре да запазим мира, като се въздържат от всякакви действия. — Мина известно време, Докато Тян заговори отново. — Посланик Дън, ако мога да бъда откровен…
Дън кимна. Премият разговор бе нож за дипломата… Полезен, но опасен при неправилна употреба. Все пак нямаше учтив начин да откаже.
— Разбира се.
— През 1995 година се стигна до неприятна конфронтация с провинцията. Вашият президент Клинтън изпрати самолетоносач в Пролива… Мисля, че беше Нимиц. Генерал Ксионг Гуанкай отговори с думите, че „вие се тревожите повече за Лос Анджелис, отколкото за Тайпе“.
Какво… За момент Дън изгуби самообладание. Ако се беше замислил, щеше да разбере, че това му е за пръв път, поне доколкото си спомняше. Вместо това мислите му започнаха да се борят с импулса му да стане от стола си.
— Вие…
Тян вдигна ръка и Дън спря насред въпроса си.
— Много харесвам историята на вашата страна — каза Тян. — С удоволствие съм изучавал конфронтацията ви със Съветския съюз за Куба през 1962 година. Мисля, че президентът Кенеди е действал виртуозно. Все пак възможността за неразбирателство е била толкова голяма. Светът никога не е стигал толкова близо до ядрена война.
— Това бе звездният миг на Кенеди — съгласи се Дън. Тян извъртя разговора и американецът изгуби чувството си за ориентация. Внезапно се почувства като слепец.
— Да. Смъртта му беше голяма загуба. Можеше да продължи да върши велики дела. — Възхищението на Тян от най-младия американски президент изглеждаше искрено. Китайският държавен глава замълча многозначително, а Дън не можа да разбере дали за да си събере мислите, или за да постигне драматичен акцент. — Моите генерали стават войнствени, когато се възбудят страстите им, а за нас Тайван е страстен проблем. Ако президентът ви реши да изпрати вашия флот в нашия пролив, не искам никакви неразбирателства. Ние сме разумни, за разлика от глупавия егоист в Тайпе, който причинява и на двете ни страни толкова много неприятности.
— Оценявам откровеността ви — кимна Дън.
— Ако се стигне до конфронтация, един добър лидер трябва да се замисли за мира, който ще дойде след войната, ала се боя, че вашата страна често не прави така. Но ако наистина се наложат бойни действия, вашият президент със сигурност трябва да се тревожи повече за флота ви, отколкото за Тайпе.
Дън не проговори доста дълго и мълчанието стана неловко. Чувстваше се разконцентриран, неадекватен, сякаш старите му умения да съчинява дипломатични отговори го бяха изоставили. Постоянно преобръщаше последните думи на Тян в главата си.
— Не аз ще взема решението — заключи той. — Сигурен съм, че президентът Стюарт ще желае да обсъди въпроса. — Това бе най-добрият отговор, за който се сети, но той все пак беше неубедителен.
— Разбира се. — Тян постави ръце на масата. — Искам да споделя с вас едно копие от речта, която ще изнеса в отговор на забележките на президента Лианг — каза той, преминавайки отново на друга тема. Тян извади кожена папка от малката масичка между двата им стола и я подаде на Дън. — Ще потвърдя нашия ангажимент за обединението и ще предложа незабавно започване на преговори с Тайван по този въпрос. Моля ви, дайте това на президента Стюарт и го поздравете от мен.
Никъде тук не чух думата „мирни преговори“.
— Да, сър. А от името на Съединените щати ви благодаря за предварителното копие от вашите предстоящи забележки — кимна Дън. После погледна към речта в ръцете си. Дотук с дипломацията, помисли си той.
Лийсбърг, Вирджиния
Грубият звук от снегорин, стържещ по асфалта, събуди Кира цял час преди алармата на часовника. За няколко щастливи мига тя не успя да си спомни къде се намира, а после болката в ръката й я ориентира. Снощната вечеря беше оставила кошмарен вкус в устата й. Бирата вечер не й понасяше, още по-малко бамята. Тя го знаеше, но въпреки това пресуши бирата и изяде задушеното, а сега се молеше някъде в банята да има вода за уста. Наистина не можеше да си спомни…
Кира отвори очи и осъзна, че все още не вижда добре. Надигна се върху ранената си ръка и болката я прониза достатъчно силно, за да я събуди. Масажира я около минута, повече от очарование заради белега, проточил се в хоризонтална линия по мускула й, отколкото за облекчение, което масажът не й даде. Е, поне не трябваше да се моли за викодин. Все още имаше доста запаси, макар че вземаше повече от позволената доза.