— Членовете на Политбюро обсъдиха подробно последните събития. Тяхната решителност пред произволното и незаконно политическо преследване на наши граждани е единодушно и твърдо. Сред нас и сред гражданите на тази велика нация няма различия в мненията по този въпрос. Отказът на Лианг да ни даде достъп до нашите хора е опасна стъпка, която подкопава отношенията между Китай и Тайван.
Тян удари по катедрата с длан.
— Арестът на невинни граждани от нашата страна беше провокация! Първа стъпка към отделяне, първа стъпка към отцепване, първа стъпка към независимост!
Офисът на директора на ЦРУ
— Той просто излезе от сценария — отбеляза Кук.
— Да — съгласи се Джонатан. Прегледа текста, изпратен от Дън, и накрая хвърли разпечатката на бюрото. — Това го няма в речта. Той импровизира.
— Или пък Тян нарочно го е пропуснал в нашето копие — предположи Кира.
Кук изтърси една расова обида, заради която Сенатът в никой случай не би я утвърдил65.
Пекин
Хвани ме, ако можеш. Мичъл застана на ъгъла и погледна към прииждащия трафик по улицата. Имаше причина да наблюдава втората кола, която набеляза сред реката от автомобили, и я използва. Двама мъже изпълзяха възможно най-бързо и тръгнаха към него. Бяха на повече от половин пряка.
Само двама. Мога да се справя с двама. Особено нощем. Нощта променяше всичко. Сега теренът бе в полза на Мичъл. Улицата представляваше поток от тела, които се блъскаха в двамата мъже — в продължение на минута дванайсетте милиона граждани на Пекин работеха против собственото си правителство. Така Мичъл щеше да спечели време, поне няколко секунди в точния момент, когато китайските служби за сигурност щяха да го изгубят от погледите си. Това щеше да му бъде достатъчно, но ако метрото вървеше по разписание тази вечер, той щеше да спечели още повече време.
Светофарът светна зелено и Мичъл се сля с тълпата, тръгнала да пресича широкото Джиаодаокао Донгдаджие авеню. Не вървеше по-бързо от множеството. Двамата офицери от МДС не успяха да стигнат до ъгъла, преди светлините да се променят отново, и Мичъл се озова от другата страна на улицата със стена от движещи се коли помежду им. Двамата опитаха да стъпят на платното, ала един автомобил, който едва не ги блъсна, промени решението им.
Избягването от преследвачите не беше трудно, но не се правеше често, защото щеше да разяри наблюдателите и да доведе до ответни мерки по-късно. Майсторството бе да ги накараш да си помислят, че или са извадили лош късмет, или проблемът е в собствената им некомпетентност. Двамата от другата страна на улицата не можеха да докажат, че Мичъл дори е разбрал за присъствието им. Шефът на бюрото просто слезе от колата и пресече улицата. Като при един виртуозен музикант, всичко се свеждаше до синхрона.
Входът на метростанцията „Бейксинкао“ бе зад него. Мичъл не спря да плати таксата. Билетът беше в джоба му, услуга от друг негов агент, който беше „решил“ да си направи една обедна разходка из града. Двамата офицери от МДС нямаше да си купят билети, но предплатеният ваучер на Мичъл изравняваше възможностите им в състезанието. Той слезе по стълбите и вече приближаваше перона, когато двамата най-накрая пресякоха улицата тичешком. Влакът дойде навреме и Мичъл се качи, преди преследвачите му да стигнат до стълбата. Те се втурнаха надолу, блъскайки други пътници в устрема си, и се появиха на перона тъкмо навреме, за да видят как вагоните отпътуват. Вероятно щяха да се обадят на шефовете си и да поискат наблюдение за всички станции по линията, където Мичъл можеше да слезе, но спирките бяха много и разполагането на хора на позиция по най-близките, преди влакът да стигне до тях, беше невъзможно.
Във всеки град с дванайсет милиона жители и със съответния трафик метрото бе най-бързият начин да се придвижиш от една точка до друга. Непосредствената нужда на Мичъл бе просто да увеличи разстоянието между себе си и станцията „Бейксинкао“, а влакът се движеше по-бързо от всяка кола или агент, тръгнал пешком, които биха решили да го преследват.
Великата зала на народа
Пекин
Тълпата изрева за пръв път. Тян обърна бавно глава, поемайки вълната от едната страна на залата към другата. Това бе нещо едва доловимо, но Кук го видя от единайсет хиляди километра разстояние. Тян се зареждаше от енергията на тълпата. Президентът на Китайската народна република излъчваше величието на бог на земята, потънал във възхищението на богомолците си. За чуждестранните наблюдатели в залата смисълът в това беше изкривен. Комунистическата доктрина превърна атеизма в официална религия, замествайки обожествяването на някакво висше същество с абсолютно покорство пред държавата. Държавата беше бог, а Тян Кай беше държавата.
65
Advice and consent — юридическа процедура в САЩ, при която Президентът номинира някого за висш административен пост, а Сенатът трябва да го утвърди. — Б. пр.