Тян вдигна ръка и тълпата утихна.
— Нашата позиция по въпроса за обединението винаги е била непоколебима. Ние изяснихме политиката си чрез нашите думи, чрез нашите закони и чрез нашите дела. Всички ходове към отцепване заплашват суверенитета на китайската държава и териториалната й цялост. Предложихме на тайванските лидери безброй възможности да договорят мирен път напред. Предложихме протегната ръка на прошка и другарство. Показвахме юмрука на нашата решителност само когато не ни оставаше друг избор. А сега националистическият лидер на Тайван изясни намеренията си. Ние също ще изясним нашите. Няма да позволим на заблудените и себични политици от тази провинция да се отделят от материка или да лишат своите хора от техните права и съдба като граждани на Китайската народна република!
Усилването на телевизора задържа изригването на публиката на поносимо ниво. Във Великата зала то бе оглушително. Камерата се снижи до аплодиращите, които до един скочиха на крака.
Офисът на директора на ЦРУ
— Прилича на Хитлер в Нюрнберг — отбеляза Кук.
Тя не е била родена, когато фюрерът е изнесъл онази реч, но беше пристрастена към History Channel. След няколко години ще направят документален филм по това, помисли си тя. Понякога е трудно да разбереш кога се твори история. Друг път е ясно като железопътна катастрофа в забавен кадър и е също толкова лесно тя да бъде спряна.
Пекин
Мичъл слезе на станция „Донгси“, две спирки по-нататък, и наведе глава. За трийсет секунди той се озова отново на улицата и пое на изток. Театър „Капитал“ се намираше наблизо в тази посока и малко на юг от улица „Вангфуджинг“. Пекинският народен художествен театър редовно изнасяше представления пред пълна зала, предлагайки баланс между чуждестранни творби и китайски драми, като по този начин всяка вечер привличаше голям брой чуждестранни посетители. А това улесняваше Мичъл да се слее с публиката… Той вече имаше билет за тазвечерното представление, адаптация на „Маймунски крал“66. Влезе в театъра рано, както планираше, и отиде в мъжката тоалетна на партерния етаж. Вонята беше ужасяваща за западните стандарти. Китайците изхвърляха използваната тоалетна хартия в специално кошче, вместо да я пускат направо в канализацията, която не беше достатъчно качествена и можеше да се задръсти.
Мичъл задържа дъха си, докато си миеше ръцете за четвърти път, докато най-накрая френският посетител, заел втората кабинка, си свърши работата и излезе толкова бързо, доколкото му позволяваше приличието. Обществените тоалетни във всяка страна не бяха място, където да се мотаеш дълго, което ги превръщаше в рай за шпионажа. Вратата на кабинката се затвори и се заключи и Мичъл извади от джоба си бяла лепенка от един квадратен сантиметър. Тя беше безопасна, малък джобен боклук, който лесно можеше да се изхвърли или обясни. Залепи я за задната част на тоалетната чиния, която по-скоро приличаше на корито с капак от едната страна, над който човек можеше да клечи. Лепенката се сливаше с цвета на порцелана. Би било почти невъзможно някой посетител да я види дори ако се наведеше към нея. Мъничката лепенка можеше да се открие по-лесно с напипване, отколкото с поглед, а имаше само един посетител, който скоро щеше да опипва зад тоалетната чиния, като се има предвид миризмата…
Мичъл излезе от кабинката, изми си ръцете отново, този път наистина, и напусна помещението. През оставащата част от вечерта той беше любител на изкуството. Беше от три години в Пекин, а още не беше гледал „Маймунски крал“. Преди този мандат театърът не влизаше в сферата на интересите му, но той се бе научил да го цени по настояване на съпругата си. Сега тя го чакаше на дванайсетия ред и лицето й излъчваше такова спокойствие, каквото той никога не би могъл да постигне. Лора Мичъл бе завършила драматургия в колежа и се надяваше последният мандат на съпруга й да бъде в Лондон, като офицер за свръзка, за Да може тя да прекара известно време в Ийст Енд, край „Лейсестър скуеър“, посещавайки експериментални спектакли.
Тя го заслужава, помисли си Мичъл. Лора беше верен войник през последните двайсет години, помагайки на съпруга си да си изгради прикритие в дупките из Третия свят и молейки се тихо нощем, когато той закъсняваше. Никога не се беше обучавала във Фермата и не беше участвала в оперативни действия, но беше прекарала живота си в секретна работа почти колкото него. Той беше длъжник на тази жена, Агенцията й дължеше още повече и той възнамеряваше да посвети всеки ден след пенсионирането си в намиране на начини да изплати този дълг.
66
Пиеса по класическия роман на китайския поет и писател Ву Ченънен (1500-1582) „Пътешествие на запад“. — Б. пр.