Куо пристъпи напред, наведе се към лицето му и промълви:
— Няма да изложа хората си на риск заради нечии политически цели — рече той. — Дали ще излязат заподозрените ти живи, ще зависи от това дали са въоръжени и дали се съпротивляват. Ако това е неприемливо, ще трябва да преосмислиш операцията.
Офицерът от НБС си пое дълбоко дъх и поклати глава:
— Ако началниците ми са недоволни…
— При информацията, която ми осигурихте, решението ми е правилно — настоя Куо. — Тръгваме ли, или не?
Федералният си поигра с телефона си, мислейки да проведе още един разговор, но сетне го пъхна в джоба на палтото си.
— Ти върви.
Куо се обърна, даде сигнал с ръка на хората си да тръгнат напред и изрече същата заповед по кодираната радиостанция на екипа от другата страна на сградата. Отзад мъже с черни ботуши, кожени дрехи, качулки и каски се придвижиха напред в ранния сутрешен мрак. Стигнаха до сградата и вдигнаха портативните стълби към тухлената стена. Двама мъже бързо се изкачиха до горните стълби, внимавайки да държат главите си под первазите на прозорците, и извадиха от раниците си своите лостове за разбиване. Хората отдолу измъкнаха от жилетките си зашеметяващи гранати.
Куо поведе екипа си към предния вход, после вдигна юмрук и редицата спря при командата му. Полицаят зад Куо го заобиколи, коленичи върху мръсния бетон и пъхна под вратата фиброоптичен кабел. На върха му имаше камера и полицаят вдигна цветния монитор, за да може капитанът да го вижда. Полицаят завъртя кабела надясно. Куо не видя никого. Чу гласове през вратата, но шлемът и плътно прилепналата му шапка приглушаваха звука и той не можа да разбере нищо от разговора. Коленичилият полицай завъртя оптичния кабел обратно и камерата се обърна наляво. Видяха се трима мъже. Куо кимна и вдигна три пръста на подчинените зад себе си. Полицаят извади камерата и отстъпи назад в редицата.
Капитанът извади от жилетката си зашеметяваща граната, дръпна предпазителя и натисна скобата. Кимна на атакуващия полицай, държащ петкилограмов чук. Полицаят с камерата отзад стисна радиомикрофона си и прошепна. Атакуващият дръпна чука си назад, а после завъртя инструмента силно, разбивайки ключалката и откъсвайки резето от пантите със звук от счупени трески в силния вятър. Куо хвърли гранатата в стаята.
Набелязаните за мишени мъже в предната стая се завъртяха в столовете си, за да погледнат към счупената врата, когато тя се срути. Това беше инстинктивна реакция. Гранатата възпламени светлина от шест милиона свещи, които подпалиха едновременно всички фоточувствителни клетки в ретините им. Погледите им замръзнаха като филмова лента, заяла на един-единствен кадър, изпращайки постоянно една и съща картина в мозъците им, докато очите им се мъчеха да възстановят зрението си. Гърмът от сто и осемдесет децибела, който атакува тъпанчетата им една милисекунда по-късно, бе малко под прага, който можеше да причини увреждане на меката тъкан. Един от тях падна на пода, а другите двама изгубиха равновесие. Ослепели, почти глухи и неспособни да се задържат на крака, те се пресегнаха и започнаха да опипват за нещо, за което да се задържат.
Вторият екип отзад счупи прозорците със сгъваеми палки и хвърли своите гранати в задните стаи. Наблюдаваха апартамента повече от седмица, докато Куо спореше с федералните за плана на атаката. Вътре имаше четирима души, но само трима в предната стая. Другият се намираше някъде отзад, където осветлението бе слабо. Куо се надяваше последната мишена да не е в банята без прозорци, за която знаеха, че се намира отзад.
Куо чу гранатите да избухват в задните стаи. Влезе в апартамента, а редицата му от полицаи го последва отзад като черна змия, всеки вдигнал автомата си на нивото на очите. Куо и човекът зад него претърсиха предната стая, докато другите излязоха в коридора, за да помогнат на екипа отзад да подсигури задните стаи.
В полезрението на капитана не се забелязваха въоръжени бойци, а хората, за които дойдоха, бяха безпомощни. Куо извади палка от колана си, отвори я и удари първия зад коленете достатъчно силно, за да го повали. Направи същото с втория и третия, които се сринаха. Капитанът и партньорът му скочиха отгоре им и закопчаха ръцете им с гъвкави белезници.
Куо чу викове в задната част на апартамента и пронизителен звук от огън с пистолет, вероятно 9-милиметров, ако се съдеше по звука. Той вдигна оръжието си до нивото на очите и пристъпи в коридора, когато проехтяха трите глухи автоматни изстрела от оръжие като неговото. Тръгна по коридора към спалнята отдясно, надничайки над дулото.