Всъщност той не проявяваше кой знае какъв интерес към интериора на стаята. Просто искаше нещо да отвлича вниманието му, за да не мисли непрекъснато какво става с Кира в момента… Размърда крака, скръсти ръце зад гърба си, приближи се до прозореца и отново се отдаде на съзерцание… Мичъл бе избрал апартамента случайно. В Пекин имаше хиляди хотели, вероятно стотици хиляди стаи под наем, и дори МДС не можеше да ги подслушва всичките. Така поне беше на теория. Все още имаше възможност МДС да подслушва някъде от мазето, но Мичъл не изглеждаше разтревожен. Джонатан беше сигурен, че това е само фасада. Никоя измислена история не би издържала, ако ги арестуваха и идентифицираха Пайъниър. Тогава нямаше значение какво щяха да кажат на китайските власти. МДС Щеше да сметне близостта им с агента за вина и никой от тях нямаше да стъпи на американска земя още много дълго време. Джонатан беше пребивавал във военни зони, но се съмняваше, че някога е бил в по-голяма опасност от тази вечер.
Мичъл седеше зад черешовата маса и довършваше остатъците от своето blanquette de veau145, докато чиния с profiteroles146 го чакаше отстрани. Джонатан се опита да се откаже от храната — след часовата разлика стомахът му се бунтуваше и не смяташе, че е време за ядене, но Мичъл настоя и анализаторът си взе купа ratatouille147 и salade nigoise148. Мичъл беше поръчал coq au vin149 за Кира и Пайъниър и го поддържаше топло под капака на таблата. Джонатан беше сигурен, че тя ще оцени виното. Първата му мисъл бе да изчака с поръчката, докато те пристигнат. Съзнанието му изобщо отхвърляше мисълта за провал на акцията. Сетне обаче предположи, че щом Кира и Пайъниър влезеха в стаята, Мичъл нямаше да иска никой да приближава вратата отвън…
Джонатан погледна към дигиталния часовник върху бюрото до вратата.
— Изоставаме от плана — отбеляза Мичъл.
— Имаме ли план? — попита Джонатан.
— Винаги сме имали — отвърна Мичъл. — Закъсняват с двайсет минути, но все още се вписват в своя прозорец. Ако не пристигнат през следващите десет минути, може да се наложи да задържим всички до следващия полет. — Той остави приборите си в чинията, взе един еклер и отиде до прозореца.
Някой почука на вратата. Джонатан устоя на желанието си да отвори, ала остави Мичъл да свърши тази работа. Старшият офицер от НСС просто погледна през шпионката и отвори. Жената на прага беше по-ниска от Кира, с дълга до раменете черна коса, облечена с ежедневни дрехи и влачеше куфар зад себе си. Мина покрай Мичъл и затвори вратата към коридора.
— Джон, това е Анна Монахан — представи я Мичъл. — Тя е от S&T, Научно-технологичния отдел на Агенцията. А Джон е анализатор…
Анна протегна ръка.
— Кук ми спомена за вас, преди да се кача на самолета.
— Значи сте пристигнали скоро? — попита Джонатан.
— Да — потвърди Анна. — Току-що. Мразя полета от Дълес150. Преминаването през руското въздушно пространство ме изправя на нокти.
— Руснаците вече не свалят самолети — напомни й Мичъл. — А ти няма да останеш тук толкова дълго, че да усетиш часовата разлика. След като приключиш с красивата си работа върху нашия приятел, ще вземеш първия утрешен полет — поясни Мичъл.
— Жалко, че няма да ползвате апартамента по-дълго — обади се Джонатан.
— Бих искала — отвърна Анна. — В същия хотел съм, но десет етажа по-надолу, с простолюдието… — пошегува се тя. Сетне огледа стаята и обърна очи към Мичъл. — Страйкър все още ли е на улицата?
— Излезе преди деветдесет минути. Има още десет — поясни Мичъл. — На петнайсетата ще започна наистина да се тревожа.
— Ще се подготвя в спалнята. Трябва и да взема душ.
— Никой не възразява — усмихна се Мичъл.
Жената помъкна куфара си към спалнята и затвори плъзгащата се врата.
Кира и Пайъниър влязоха във фоайето на „Мариот“ с двайсет и две минути закъснение от плана. Шофьорът на таксито избра заобиколен маршрут, за да заблудят евентуалните си преследвачи. Наблюдателите им, които се придвижваха пеш, също не откриха нищо необичайно. Това все още не означаваше със сигурност, че са сами, но нещата се развиваха благополучно… Ако МДС не провеждаха някоя особено сложна операция, очаквайки да научат номера на хотелската стая, за да могат да арестуват Пайъниър заедно с куратора му, шансовете им за успешно бягство нарастваха значително. Кира се надяваше, че на техните двойници няма да им се наложи да прекарат една неприятна нощ в местния арест. МДС нямаше да успеят да докажат връзката им само заради подобното им облекло, но Кира се съмняваше, че на службите за сигурност им трябваше сигурно доказателство. Тя подозираше, че щяха да побеснеят, след като разберат, че Пайъниър вече не е под техен контрол…