В ранните часове на утрото, когато небето едва започва да сивее, по вратата се чува подраскване, което кара сърцето ми да забие глухо, и аз забързвам да я отворя. Началникът на стражата е отвън, черната му куртка е разкъсана, на скулата му има тъмна синина. Безмълвно го пускам да влезе и му наливам разреден ейл. Правя му знак, че може да седне до огнището, но оставам права зад стола си, вкопчила ръце в резбованото дърво, за да им попреча да треперят. Изплашена съм като дете при мисълта за онова, което направих.
– Провалихме се – казва той прегракнало. – Момчетата бяха по-добре охранявани, отколкото мислехме. Човекът, който трябваше да ни пусне да влезем, беше посечен, докато се мъчеше да отвори резето. Чухме го да крещи. Затова трябваше да разбием вратата с лост, и докато се опитвахме да я извадим от пантите, стражите на Тауър излязоха от вътрешния двор зад нас, и трябваше да се обърнем и да се бием. Бяхме хванати като в капан между Тауър и стражите, наложи се с бой да си проправим път навън. Дори не влязохме в Бялата кула. Чувах как вратите се затръшваха вътре, и виковете, докато отвеждаха принцовете по-навътре в Тауър. Щом беше вдигната тревога, изгубихме всяка възможност да се доберем до тях.
– Предварително ли са били предупредени? Кралят знаел ли е, че ще има нападение? – И ако е така, знае ли кралят кой е замесен в заговора – помислям си. Дали глиганът ще ни нападне отново?
– Не, не беше засада. Бързо повикаха стражите да излязат, и затвориха вратата, и шпионинът на кралицата вътре не можеше да я отвори. Но отначало ги хванахме неподготвени. Съжалявам, милейди.
– Има ли някой заловен?
– Измъкнахме всичките си хора. Имаше един ранен от нашите; сега се грижат за него – само повърхността рана. Бяха повалени и двама от хората на Йорк. Но ги оставих там, където паднаха.
– Значи всички от рода Йорк бяха там?
– Видях, че там беше Ричард, братът на кралицата, и брат ѝ Лайънъл, синът ѝ Томас, за когото се говореше, че е изчезнал, и имаха добра стража, добре въоръжена. Мисля, че сред тях имаше и хора на Бъкингам. Бяха там, в пълен състав, и се сражаваха добре. Но Тауър е построен от норманите, за да удържи срещу Лондон. Можеш да го удържаш срещу армия в продължение на половин година, ако успееш да затвориш вратата. Щом изгубихме елемента на изненадата, вече бяхме победени.
– И никой не ви позна?
– Всички казахме, че сме от Йорк, носехме бели рози, и съм сигурен, че минахме за такива.
Отивам до ковчежето си, претеглям една кесия на дланта си, и я давам на началника на стражата.
– Разделете това между войниците и се погрижете да не говорят за тази вечер, дори помежду си. Сторят ли го, ще платят за това с живота си. Начинанието се провали и затова сега ще се счете държавна измяна. Всеки, който се хвали, че е бил там, ще подпише смъртната си присъда. И не сте получавали никаква заповед от съпруга ми или от мен.
Началникът на стражата се изправя:
– Да, милейди.
– Всички приближени на кралицата ли се измъкнаха благополучно?
– Да. Но брат ѝ се зарече, че ще се върнат. Извика силно, за да може момчетата да го чуят, че трябва да бъдат смели и да чакат, защото той щял да вдигне цяла Англия да ги освободи.
– Така ли? Е, направили сте всичко по силите си – можете да си вървите.
Младият човек се покланя и излиза от стаята.
Отпускам се на колене пред огъня.
– Повелително наша, ако твоята воля е момчетата на Йорк да бъдат пощадени, тогава прати знак на мен, твоята слугиня. Това, че оцеляха тази вечер не може да е знак. Нали не е възможно твоята воля да е те да оживеят? Невъзможно е твоята воля да е те да останат престолонаследници? Аз съм твоя покорна дъщеря във всяко отношение, но не мога да повярвам, че ти би предпочела на трона да бъдат те, вместо наследникът на Ланкастър, моят син Хенри.