– Сега се връщам при него от къщата си в Брекън – казва Бъкингам. – Бихте ли желали да прекъснете пътуването си? Ей там, точно пред нас е Тенбъри. Бихте ли ми оказали честта да обядвате с мен? – Той махва небрежно към отряда си. – Водя със себе си кухненските си прислужници и нося провизии. Бихме могли да обядваме заедно.
– За мен ще бъде чест – казвам тихо, обръщам коня си и поемам редом с него, докато малочислените ми стражи се отдръпват настрани, а после тръгват след войската на Бъкингам към Тенбъри.
В малкия хан има мъничка стая с маса и няколко стола, подходяща за целта ни. Мъжете оставят конете си да почиват в близкото поле и запалват лагерни огньове, за да си изпекат месо. Готвачът на Бъкингам превзема бедната кухня на хана, и скоро вече нарежда на слугите да се разтичат напред-назад, за да заколят две пилета и да му донесат продуктите от каруцата. Икономът на Бъкингам ни донася две чаши вино от каруцата с бъчвите – това са собствените стъклени чаши на херцога, с печата му, гравиран на ръба. Отбелязвам цялата му светска разточителност и лекомислие, и си казвам: "Този млад човек си мисли, че ще ме изиграе".
Чакам. Богът, комуто служа, е търпелив Бог, и Той ме е научил, че понякога най-добре е да чакам и да видя какво ще се случи. Бъкингам винаги е бил нетърпеливо момче – той едва успява да изчака вратата да се затвори след иконома му, преди да заговори:
– Ричард е непоносим. Исках само да ни предпази от амбицията на семейство Ривърс, и по тази причина го предупредих да внимава с тях, но той отиде твърде далече. Трябва да бъде обуздан.
– Сега той е крал – отбелязвам. – Вие го предупредихте отрано и му служихте толкова добре, че в тиранин се превърна той, а не семейство Ривърс, както се опасявахте вие. А съпругът ми и аз се заклехме да му служим, както и вие.
Той махва с ръка и разлива малко вино.
– Една клетва за вярност пред узурпатор не е никаква клетва – казва той. – Той не е законният крал.
– Кой е законен крал тогава?
– Принц Едуард, предполагам – казва той припряно, сякаш това не е най-важният въпрос. – Лейди Станли, вие сте по-възрастна и по-мъдра от мен, цял живот съм се доверявал на святата ви преценка. Вие несъмнено смятате, че трябва да освободим принцовете от Тауър и да ги възстановим на мястото, което им се полага? Бяхте такава любяща придворна дама на кралица Елизабет. Вероятно смятате, че нейните синове трябва да бъдат освободени и принц Едуард да заеме бащиния си трон?
– Разбира се – казвам. – Ако беше законен син. Но Ричард казва, че не е; сам вие го обявихте за копеле, та дори изразихте съмнение, че и баща му е бил незаконороден.
Бъкингам изглежда обезпокоен от думите ми, сякаш не той заяви пред всички, че Едуард е бил обвързан с брачен обет, преди да обещае брак на Елизабет.
– Всъщност, боя се, че поне това за принцовете е вярно.
– И ако поставите така наречения принц на трона, вероятно ще изгубите цялото богатство и постове, дадени ви от Ричард.
Той махва с ръка, надменно отхвърляйки поста на лорд-канцлер на Англия, сякаш това не е най-голямата чест в страната.
– Даровете на един узурпатор не са това, което искам за рода си – казва надуто.
– А аз не бих спечелила абсолютно нищо – отбелязвам. – Пак ще бъда придворна дама на кралицата. Ще се върна на служба при вдовстващата кралица Елизабет, след като съм служила на кралица Ан – така че няма да загуба мястото си. А вие ще сте рискували всичко, за да възвърнете на власт семейство Ривърс. При това ние знаем какво алчно, многочислено семейство са те. Съпругата ви, сестрата на кралицата, отново ще господства над вас. Ще ви отмъсти, задето я държахте у дома в немилост. Всички отново ще ви се присмиват, както когато бяхте малко момче.
Омразата към тях припламва в очите му, и той бързо извръща поглед към огнището, където езиците на малък огън ближат пъновете.
– Тя не господства над мен – казва той раздразнено. – Каквато и да е сестра ѝ. Никой не ми се присмива.
Бъкингам чака; не се осмелява да ми каже какво иска в действителност. Слугата влиза с няколко малки пая, и ние започваме да ядем и да отпиваме от виното си замислено, сякаш наистина сме се срещнали, за да обядваме и се наслаждаваме на яденето.
– Наистина се боя за живота на принцовете – казвам.
– След като опитът да ги освободят бе толкова близо до успеха, не мога да не си помисля, че Ричард може да ги изпрати надалече, или дори нещо по-лошо. Нима ще приеме риска, до който води оставането им в Лондон – център за всеки заговор? Всички сигурно мислят, че Ричард ще ги унищожи. Навярно той ще ги отведе в земите си на север, и те няма да го преживеят. Боя се, че принц Ричард има слаби гърди.