Доктор Луис снове между мен и кралица Елизабет почти всекидневно, докато тя на свой ред набелязва онези, които са все още предани на принцовете на Йорк – видни мъже и предани слуги на предишното кралско семейство – а братята ѝ и синът ѝ обикалят тайно навсякъде в графствата около Лондон, свиквайки приближените на Йорк, докато аз призовавам онези, които са готови да се бият за Ланкастър. Моят управител Реджиналд Брей ходи навсякъде, а обичният ми приятел Джон Мортън всеки ден поддържа връзка с Хенри Стафорд, Бъкингамския херцог, като гост и поверен на него затворник. Съобщава на херцога, че вербуваме войници, а когато се връща, ми казва, че хилядите мъже, които Бъкингам може да оглави в бой, се въоръжават тайно. Към собствените си хора отправям уверението, че Хенри ще се ожени за принцеса Елизабет Йоркска, и ще обедини страната след победата си. Това ги спечелва на моя страна. Но фамилията Йорк и обикновените хора изобщо не се интересуват от моя Хенри; те пламенно желаят само да освободят принцовете. Отчаяно копнеят за свободата на своите момчета, сплотени са срещу Ричард, готови са да се съюзят с всеки – и със самия дявол – стига да могат да освободят момчетата на Йорк.
Изглежда, че Бъкингамският херцог се придържа към плана ми, макар да не се съмнявам, че има собствен, и обещава, че ще събере хората си, както и всички, предани на Тюдор, из тресавищата на Уелс, ще пресече река Севърн и ще влезе в Англия от запад. В същото време синът ми трябва да слезе на суша на южното крайбрежие и да поведе войските си на север. Хората на кралицата ще пристигнат от всички южни графства, където тя е най-силна, а Ричард, все още на север, ще трябва с мъка да събира войска, докато се придвижва на юг, за да посрещне не една, а три армии и да избере мястото на смъртта си.
Джаспър и Хенри набират войска от затворите и улиците на най-ужасните градове в северна Европа. Това ще бъдат платени бойци, отчаяни престъпници, освободени само за да тръгнат на война под знамето на Тюдорите. Не очакваме да удържат повече от едно нападение, защото няма да хранят преданост, нито привързаност към някаква кауза. Но дори само числеността им ще спечели битката. Джаспър е събрал пет хиляди, наистина пет хиляди, и ги обучава, за да ги превърне в сила, която би всяла ужас във всяка страна.
Ричард, в неведение, далече в Йорк, радващ се на предаността на града, в който го посрещат като любим син, няма представа за плановете, които кроим в самото сърце на собствената му столица, но е достатъчно проницателен, за да знае, че Хенри представлява опасност. Опитва се да постигне съюз с крал Луи Френски, за да изиска предаването на сина ми. Надява се да сключи примирие с Шотландия; знае, че моят Хенри ще събира войски; знае за годежа и че синът ми е в съюз с кралица Елизабет, знае също и че те или ще доплават с есенните попътни ветрове тази година, или ще чакат пролетта. Знае това, и сигурно се бои от него. Но не знае каква е моята позиция; дали съм вярната съпруга на предан васал, когото е подкупил с васални имоти и постове, или съм майка на син, който има основание да претендира за трона. Трябва да наблюдава, трябва да чака, трябва да си задава въпроси.
Това, което той още не знае, е че огромна сянка е надвиснала над надеждите и сигурността му; това, което не знае, е че неговият най-близък спътник и пръв приятел, Бъкингамският херцог, който го постави на трона, който му се закле във вярност, който трябваше да бъде кост от неговата кост и кръв от неговата кръв, още един брат, също толкова надежден и достоен за доверие, колкото и тези с кръвта на Йорк, се е обърнал против него и се е заклел да донесе гибелта му. Бедният Ричард, незнаещ, невинен, празнува в Йорк, опива се от гордостта и обичта на приятелите си от Севера. Това, което не знае, е че най-големият му приятел от всички, човекът, когото обича като брат, наистина му е станал като брат: толкова вероломен спрямо него, колкото един изпълнен със завист, съперничещ брат от рода Йорк.