Съпругът ми, милорд Томас Станли, освободен за три дни от задълженията си в двора на Ричард в Йорк, идва при мен вечерта, в часа преди вечеря, и махва на жените ми да излязат от стаята, без нито една любезна дума към тях или към мен. Посрещам грубостта му с повдигане на вежда и чакам.
– Нямам време за нищо, освен за един въпрос – просъсква той. – Кралят ме изпрати с това тайно поръчение, макар Бог да е свидетел, че не показва особени признаци на доверие към мен. Трябва да се върна при него вдругиден, а той ме гледа така, сякаш е готов да нареди да ме арестуват отново. Знае, че се готви бунт; подозира теб, а следователно и мен, но не знае на кого може да се довери. Кажи ми само това: Наредила ли си да бъдат убити принцовете? И сторено ли е делото?
Хвърлям поглед към затворената врата и се изправям на крака.
– Съпруже, защо питаш?
– Защото днес управителят на земите ми ме попита дали принцовете са мъртви. Началникът на конницата ми ме попита дали съм чул новините. А според отговорника на избата ми половината страна вярвала, че е така. Половината страна мисли, че те са мъртви, а повечето хора мислят, че Ричард го е направил.
Прикривам задоволството си.
– Но наистина, как бих могла да направя такова нещо?
Лорд Станли поднася стиснатия си юмрук под лицето ми и щраква с пръсти.
– Събуди се – казва той грубо. – Говориш с мен, не с някого от подчинените си. Имаш десетки шпиони, солидно състояние на свое разположение, а сега – и хората на Бъкингамския херцог, към които би могла да се обърнеш, както и собствените ти стражи. Ако искаш такова нещо да бъде сторено, то може да бъде сторено. Така че извършено ли е? Свършено ли е всичко?
– Да – казвам тихо. – Сторено е. Всичко свърши. Момчетата са мъртви.
За миг той мълчи, почти сякаш се моли безмълвно за душите на децата. После пита:
– Видя ли телата?
Отвръщам потресено:
– Не, разбира се, че не.
– Тогава откъде знаеш, че са мъртви?
Приближавам се много плътно до него:
– Херцогът и аз се споразумяхме, че това трябва да бъде направено, а после пратеникът му дойде при мен късно една нощ и ми съобщи, че делото е сторено.
– Как са го направили?
Не мога да срещна очите му.
– Каза, че той и още двама други ги заварили, докато спят, и ги притиснали в леглото им, задушили ги със завивките.
– Само трима души!
– Трима – казвам отбранително. – Предполагам, че сигурно са били нужни трима... – Млъквам рязко, когато разбирам, че и той, също като мен, си представя как някой притиска едно десетгодишно момче и дванайсетгодишния му брат по лице в леглата им, а после ги задушава със завивките. – Били са хората на Бъкингам – напомням му. – Не мои.
– Действали са по твои заповеди, а сега има и трима свидетели на станалото. Къде са телата?
– Скрити под едно стълбище в Тауър. Когато Хенри бъде провъзгласен за крал, може да ги открие там и да обяви, че момчетата са убити от Ричард. Може да отслужи литургия, да устрои погребение.
– А откъде знаеш, че Бъкингам не те е измамил? Откъде знаеш, че не ги е измъкнал тайно и не са още живи, скрити някъде?
Поколебавам се. Внезапно ме обзема чувството, че може да съм допуснала грешка, възлагайки на други да свършат мръсната работа. Но исках да бъдат хората на Бъкингам, и цялата вина да падне върху Бъкингам.
– Защо би го сторил? В негов интерес е да са мъртви
– Казвам, – точно колкото е и в наш. Ти сам каза това. А ако се случи най-лошото, ако той ме е измамил и те са живи в Тауър, тогава някой може да ги убие по-късно.
– Много се доверяваш на съюзниците си – казва грубо съпругът ми. – И си пазиш ръцете чисти. Но ако ти не нанесеш удара, не можеш да бъдеш сигурен, че ще попадне в целта. Просто се надявам, че си свършила работата. Мястото на сина ти на трона никога няма да бъде сигурно, ако някъде има укрит принц на Йорк. Той цял живот Ще се оглежда през рамо. В Бретан ще го очаква крал-съперник, точно както той чакаше Едуард. Точно както той изпълва с ужас Ричард. Скъпоценният ти син постоянно ще се бои от съперник, точно както Ричард е преследван от страх при мисълта за него. Тюдор никога няма да има и миг покой. Ако си объркала нещо, ти си осъдила сина си да бъде преследван от нечий неспокоен дух, и короната никога няма да стои сигурно на тавата му.