Той кимва, но е пребледнял от страх.
– А в безопасност ли са? – пита. – Мога ли искрено да я уверя, че тези нещастни момчета са в безопасност и ще ги спасим? Че слуховете, дори в собственото ви домакинство, са лъжливи? Знаете ли дали са живи или мъртви, лейди Маргарет? Мога ли да кажа на майка им, че са живи, със съзнанието, че това е истина?
– Те са в Божиите ръце – отговарям овладяно. – Както всички ние. Както и синът ми. Живеем в опасни времена, и принцовете са в Божиите ръце.
Тази нощ научаваме вести за избухването на първия бунт. Моментът е зле подбран: този бунт започва твърде рано. Мъжете от Кент напредват към Лондон, призовавайки Бъкингамския херцог да заеме трона. Хората от графство Съсекс се вдигат на оръжие, убедени, че не бива да се бавят и миг повече, а мъжете от съседния Хампшър също се надигат, както пожарът прескача от една суха гориста местност в друга. Най-преданият военачалник на Ричард, Томас Хауард, съвсем наскоро удостоен с титлата херцог Норфолк, потегля надолу по западния път от Лондон и окупира Гилдфорд, като влиза в дребни схватки на запад и изток, но удържа бунтовниците в собствените им графства, и изпраща отчаяно предупреждение на краля; южните графства са се вдигнали на бунт в защита на бившата кралица и държаните ѝ в плен синове, принцовете.
Ричард, закоравелият в битки предводител на Йорк, потегля на юг с бързината, обичайна за една армия на Йорк, установява центъра на командването си в Линкълн, и събира войски във всички графства, особено от онези, приветствали пътуването му с такава радост. Научава за измяната на Бъкингамския херцог, когато пристигат мъже от Уелс да му съобщят, че херцогът вече е в поход, че води войските си на север през уелските тресавища, вербува войници и явно се готви да прекоси Севърн при Гностър, или може би при Тюксбъри, за да влезе в сърцето на Англия със собствените си хора и уелските си наемници. Обичният му приятел, Хенри Стафорд, потегля на поход под своето знаме, също така гордо и смело, както някога го направи за Ричард, само че сега потегля срещу него.
Ричард пребледнява от ярост, стиснал дясната си ръка, ръката, с която държи меча, над лакътя, сякаш, разтърсен от гняв, я удържа да не трепери.
– Човекът, който има най-голямо основание да бъде верен! – възкликва той. – Най-невярното живо същество на света! Човек, който имаше всичко, което поиска. Никога един вероломен предател не се е радвал на по-добро отношение; предател, предател!
Той веднага разпраща призиви за събиране на войска до всички графства в Англия, като изисква да докажат своята вярност, настоява да му изпратят оръжия и мъже. Това е първата и най-голяма криза в току-що започналото му царуване. Той ги призовава да подкрепят един крал от фамилията Йорк; изисква лоялността, която отдаваха на брат му, и която всички те му обещаха. Предупреждава онези, които ликуваха, когато той взе короната преди по-малко от шестнайсет седмици, че сега трябва да защитят това решение, иначе Англия ще падне в ръцете на нечестивия съюз между вероломния Бъкингамски херцог, кралицата-магьосница и претендента на Тюдорите.
Вали пороен дъжд, а от север упорито духа силен вятър. Това е неестествено време, време, предизвикано с магия. Синът ми трябва да отплава сега, ако има намерение да пристигне, докато поддръжниците на кралицата се бунтуват и докато Бъкингам е в поход. Но тук, в южна Англия, времето е толкова ужасно, че се страхувам да помисля какво е то в Бретан. Той трябва да дойде точно в подходящия момент, за да изненада изтощените победители от първата битка, да ги накара да се обърнат и да се бият отново, докато се уморят от битки. Но – застанала до прозореца си, аз гледам как пороят се лее, а вятърът шиба дърветата в градината ни – знам, че той не може да отплава в това време: вятърът духа с вой на юг. Не ми се вярва дори да може да излезе от пристанището.
На другия ден дъждовете стават по-проливни и реката започва да приижда. Залива стъпалата на площадката досами градината, а лодкарите завличат баржата на Станли нагоре чак до самата овощна градина, извличайки я от вихрещия се потоп, защото се боят, че течението ще я откъсне от въжетата. Не мога да повярвам, че Хенри може да отплава в това време, а дори и да излезе от пристанището, не мога да повярвам, че би могъл благополучно да прекоси тесните морета, за да стигне до южното крайбрежие.