Предполагам, може да се каже, че съпругът ми е красив и храбър. Почти не виждам него или брат му през деня, тъй като те постоянно се отправят да бранят мира на краля срещу десетки местни размирици. Едмънд е винаги начело; Джаспър, брат му – до рамото му, като сянка. Дори вървят еднакво бързо – Едмънд с едри крачки напред, Джаспър – точно отзад, без да изостава. Разликата във възрастта им е само една година. Помислих ги за близнаци, когато за първи път ги видях заедно. Имат една и съща нелепа рижа коса и дълги тънки носове; сега и двамата са високи и слаби, но мисля, че ще напълнеят в по-напреднала възраст, което според мен ще е съвсем скоро. Когато говорят, могат да довършват взаимно изреченията си и непрекъснато се смеят на някакви свои тайни шеги. Почти не говорят с мен, и никога не ми казват какво се предполага да е толкова смешно. Изцяло са запленени от оръжията и могат да прекарат цяла вечер в разговори как се поставя и опъва тетива на лък. Не виждам какво общо би могъл да има който и да е от тях с Божията воля.
Замъкът е в състояние на постоянна бдителност, защото оттук непрекъснато минават войнствени шайки от въоръжени отряди и недоволни войници, и нападат близките села. Точно както се опасяваше майка ми най-напред, когато кралят изпадна в своя транс, навсякъде цари смут. Разбира се – по-ужасен тук, отколкото където и да било другаде, тъй като околността и без това е полудива. И не настъпи истинска промяна, когато кралят се съвзе, макар на простолюдието да беше казано да ликува, защото сега той се разболя отново, и някои казват, че така ще бъде винаги: ще живеем с крал, на когото не може да се разчита да остане с будно съзнание. Това очевидно е неудобство. Дори аз го разбирам.
Мъжете вдигат оръжие срещу управлението на краля, първо оплаквайки се от данъците, вдигнати заради воденето на нескончаемите войни с Франция, а сега – роптаейки, че войните са свършили, но сме изгубили всичко, което спечелихме под управлението на по-смелите баща и дядо на краля. Всички мразят кралицата, която е французойка, разбира се, и всички шушукат, че кралят е пионка в този брак, че една французойка управлява страната и че ще е по-добре, ако ни управлява Йоркският херцог.
Всеки, който се оплаква от съседа си, се възползва от шанса да събори оградите му или да оплячкоса дивеча му, или да му открадне дървата, а после се развихрят спорове, и Едмънд трябва да отиде и да раздаде груба, но бърза справедливост. Пътищата са опасни, заради скитащите се войнишки отряди, сформирани във Франция и вече свикнали да плячкосват и похищават. Когато потеглям с един слуга и отивам в селцето, което се гуши край стените на замъка, трябва да вземам със себе си и въоръжена стража. Виждам побелелите лица и хлътналите от глад очи, и никой не ми се усмихва, макар да бихте си помислили, че ще се радват, задето новата господарка на двореца проявява интерес. Защото кой би се застъпил за тях на земята и на небето, ако не аз? Но аз не мога да разбера какво ми казват, защото всички говорят уелски, а ако се приближат твърде много, слугите навеждат копията си и им заповядват да се отдръпнат. Явно не съм светлина за обикновените хора в селото – не повече, отколкото в двореца. Аз съм на дванайсет години – ако хората не виждат, че съм светлина в един тъмен свят сега, кога ще го видят? Но как някой ще види каквото и да било тук, в ужасния Уелс, където не може да се види нищо заради калта?
Братът на Едмънд, Джаспър, би трябвало да живее на няколко мили оттук, в замъка Пемброук, но рядко е там. Или е в кралския двор, опитвайки се да съхрани крехкото съгласие между фамилията Йорк и краля, в интерес на мира в Англия, или е с нас. Независимо дали потегля да посети краля или се прибира у дома, с лице, потъмняло от тревога, че кралят отново е изпаднал в своя транс, той винаги успява да намери път, който минава край Ламфи, и да дойде на вечеря.