Синът ми обръща гръб на страната, която трябваше да му принадлежи, и отново потегля към Бретан, бягайки като страхливец, оставяйки ме тук, незащитена, и явно виновна в кроежи в полза на неговия бунт. Отново сме разделени, моят наследник и аз, този път – без дори да се срещнем, и този път ми се струва, че е завинаги. Той и Джаспър ме оставят да се изправя срещу краля, който напредва отмъстително към Лондон като нахлуващ враг, обезумял от гняв. Доктор Луис изчезва в Уелс; епископ Мортън се качва на първия кораб, който може да отплава след бурите, и отива във Франция; хората на Бъкингам се измъкват от града безмълвно, под снишаващите се небеса; сродниците на кралицата успяват да се доберат до Бретан и до окаяните останки от набързо скалъпения кралски двор на сина ми; а съпругът ми пристига в Лондон в свитата на крал Ричард, чието красиво лице е потъмняло от гнева на един предаден изменник.
– Той знае – казва кратко съпругът ми, когато идва в стаята ми, с все още загърнато около раменете пътно наметало, не твърде склонен към съчувствие. – Знае, че действаш заедно с кралицата, и ще те изправи на съд. Разполага с доказателства от половин дузина свидетели. Бунтовниците от Девън до Източна Англия знаят името ти и имат писма от теб.
– Съпруже, той може да не го направи.
– Очевидно си се провинила в държавна измяна, а тя се наказва със смърт.
– Но ако мисли, че ти си верен
– Аз съм верен – поправя ме той. – Това не е въпрос на мнение, а на факти. Не става дума за това какво мисли кралят – а какво може да види. Когато Бъкингам потегли, докато ти призоваваше сина си да нахлуе в Англия, и плащаше на бунтовниците, докато кралицата вдигаше на оръжие южните графства, аз бях до него, съветвах го, отпусках му парични заеми, свиквах собствените си приближени да го защитят, верен като всеки северняк. Сега той ми има доверие, както никога преди. Синът ми събра армия за него.
– Армията на сина ти беше за мен! – прекъсвам го.
– Синът ми ще отрече това, аз ще го отрека, ще те наречем лъжкиня, пък и така или иначе никой не може да докаже нищо.
След кратко мълчание питам:
– Съпруже, ще се застъпиш ли за мен?
Той ме поглежда замислено, сякаш не е изключено отговорът да бъде отрицателен.
– Ето, това е един важен въпрос, лейди Маргарет. Моят крал Ричард е озлобен, не може да повярва, че Бъкингамският херцог, неговият най-добър приятел, би го предал. А ти? Той е удивен от твоята измяна. Ти носеше шлейфа на съпругата му по време на коронацията ѝ, беше нейна приятелка, приветства я с "добре дошла" в Лондон. Той смята, че си му изменила. Това е непростимо. Смята те за също толкова невярна, колкото неверен е и твоят сродник, Бъкингам, а Бъкингам беше екзекутиран незабавно.
– Бъкингам е мъртъв?
– Отсякоха му главата на пазарния площад в Солсбъри. Кралят не пожела дори да го види. Беше твърде разгневен, и е изпълнен с омраза към теб. Ти каза, че кралица Ан е добре дошла в своя град, че е липсвала на хората. Ти прегъна коляно пред него и му отправи пожелания за благоденствие. А после разпрати съобщения до всички неудовлетворени семейства на поддръжници на Ланкастър в страната, за да им кажеш, че войната на братовчедите е започнала пак, и този път вие ще победите.
Стисвам зъби.
– Трябва ли да избягам? Трябва ли и аз да отида в Бретан?
– Скъпа моя, как изобщо ще стигнеш там?
– Имам ковчежето си с пари; имам телохранители. Бих могла да подкупя капитана на някой кораб да ме вземе. Ако отида на доковете в Лондон сега, мога да се измъкна. Или в Гринич. А мога да яздя и до Дувър или Саутхамптън...
Той ми се усмихва и аз си спомням, че го наричат "лисицата", заради умението му да оцелява, да променя внезапно и коренно убежденията си, да се измъква от хрътките.
– Да, всичко това би мото да се осъществи; но трябва със съжаление да ти съобщя, че съм назначен за твой тъмничар, и не мога да допусна да ми избягаш. Крал Ричард реши, че всичките ти земи и богатството ти ще бъдат мои, преминават в мое владение, въпреки предбрачния ни договор. Всичко, което си притежавала като момиче, е мое, всичко, което си притежавала като Тюдор, е мое, всичко, което си придобила от брака си със Стафорд, сега е мое, всичко, което си наследила от майка си, е мое. В момента слугите ми са в покоите ти и прибират накитите ти, книжата ти и ковчежето ти с пари. Твоите слуги вече са арестувани, а жените ти са заключени в стаите си. Арендаторите и приближените ти ще научат, че вече нямаш право да ги свикваш; те до един принадлежат на мен.