Ахвам. За миг не съм в състояние да проговоря, само го гледам.
– Ограбил си ме? Възползвал си се от тази възможност да ме предадеш?
– Ще живееш в къщата в Уокинг, която сега е моя; не ти е разрешено да напускаш пределите ѝ. Ще те обслужват мои хора; собствените ти слуги ще бъдат отпратени. Няма да се срещаш нито с дамите си, нито със слугите си, нито с изповедника си. Няма да се срещаш с никого и няма да изпращаш съобщения.
Трудно ми е да осъзная огромните размери на предателството му. Той ми е отнел всичко.
– Ти си ме предал на Ричард! – хвърлям обвинението в лицето му. – Именно ти си предал целия заговор. Ти, хвърляйки око на богатството ми, ме подведе да извърша това и сега се облагодетелстваш от моето унищожение. Ти си казал на Норфолкския херцог да замине за Гилдфорд и да потуши бунта в Хампшър. Ти си предупредил Ричард да се пази от Бъкингамския херцог. Ти си му казал, че кралицата се вдига на оръжие срещу него, и аз заедно с нея!
Той поклаща глава:
– Не, аз не съм ти враг, Маргарет; помогнах ти като твой съпруг. Никой друг не би могъл да те спаси от достойната за един предател смърт, която заслужаваш. Това е най-добрата сделка, която можах да постигна за теб. Спасих те от Тауър, от ешафода. Спасих земите ти от изземване; той можеше да ги вземе незабавно. Спасих те, постигайки съгласието му да живееш в моята къща, като моя съпруга, в безопасност. И оставам в центъра на събитията, където можем да узнаваме за плановете му против сина ти. Сега Ричард ще си постави за цел да убие Тюдор; ще изпрати шпиони със заповеди да убият Хенри. С провала си ти подписа смъртната присъда на своя син. Само аз мога да го спася. Би трябвало да ми бъдеш признателна.
Не мога да мисля, не мога да мисля сред тази смесица от заплахи и обещания.
– Хенри?
– Ричард няма да се успокои, докато не узнае, че той е мъртъв. Само аз мога да го спася.
– Ще бъда твоя затворничка?
Той кимва:
– А на мен се полага да получа състоянието ти. Не става дума за нашите отношения, Маргарет. Мисли за безопасността на сина си.
– Ще ми позволиш ли да предупредя Хенри за опасността, която го заплашва?
Той се изправя:
– Разбира се. Можеш да му пишеш, както желаеш. Но всичките ти писма трябва да минават през мен, ще бъдат пренасяни от мои хора. Трябва да създавам впечатлението, че те контролирам изцяло.
– Да създаваш впечатление? – повтарям. – Ако изобщо те познавам, ще създаваш впечатление, че си и на двете страни.
Той се усмихва, искрено развеселен:
– Винаги.
Зимата на 1483-84
Очаква ме дълга, мрачна зима, сама, в Уокинг. Дамите са ми отнети, обвинени в кроежи за държавна измяна, а всичките ми доверени приятели и хората, по които изпращам съобщения, са прогонени. Не мога дори да ги виждам. Слугите ми са избрани от моя съпруг – моя тъмничар – и са мъже и жени, предани само на него. Гледат ме накриво и с подозрение, като жена, която е предала него и интересите му, невярна съпруга. Отново живея сред непознати, далече от дворцовия живот, изолирана от приятелите си, и далече – толкова безкрайно далече – от победения си син. Понякога се опасявам, че няма да го видя никога повече. Понякога се боя, че ще се откаже от великата си кауза, ще се установи в Бретан, ще се ожени за обикновено момиче, ще стане обикновен млад мъж – не момче, избрано от Бог за величие и дошло на бял свят чрез мъките на майка си. Той е син на жена, която беше призована за величие от самата Жана д'Арк. Възможно ли е да стане лентяй? Пияница? Мъж, който ще разправя на хората из кръчмите, че е можел да стане крал, ако не е бил лошият късмет и призованият от една вещица вятър?
Намирам начин да му изпратя едно писмо преди Коледа. Това не е писмо, изпълнено с доброжелателство или поздравления за коледния празник. Времената са твърде мрачни за разменяне на подаръци. Годината беше лоша за рода Ланкастър. Не съм в състояние да пожелая радост никому. Предстои ни продължителна, тежка работа, ако искаме той да се добере до трона, който му се полага, и коледният ден е именно подходящият ден за поставяне на ново начало.
До моя девер Джаспър и сина ми Хенри
Поздравявам ви и ви изпращам благопожелания.
Научавам, че мнимата кралица Елизабет и узурпаторът Ричард уговарят заедно условията за излизането ѝ от убежището.
Желанието ми е моят син Хенри да обяви публично годежа си с принцеса Елизабет Йоркска. Това би трябвало да предотврати всякакъв друг брак за нея, да напомни на нейните и моите приближени за правото му над трона, да припомни предишната им подкрепа за него, и отново да утвърди правото му над английската корона.