Усмивката на съпруга ми става по-широка:
– Има си кандидат – казва той тихо.
– Тя няма право да има кандидат; сгодена е за сина ми.
– Да, но въпреки това има.
– Някой опърпан паж, предполагам.
Той се усмихва под мустак, сякаш на някаква тайна шега.
– О, не. Не точно.
– Никой благородник не би паднал толкова ниско, че да се ожени за нея. Тя е обявена за незаконородена, годежът ѝ със сина ми е оповестен, а чичо ѝ е обещал само скромна зестра. Защо някой би я поискал? Тя е трикратно опозорена.
– Може би заради красотата ѝ? Тя е сияйно красива, знаеш ли? И очарованието ѝ – тя има най-възхитителната усмивка, наистина е невъзможно да откъснеш поглед от нея. Освен това има весело сърце и чиста душа. Тя е прекрасно момиче, истинска принцеса във всяко отношение. Сякаш, излизайки от убежището, просто грейна в светския живот. Мисля, че той просто е влюбен в нея.
– Кой е този глупак?
Той се усмихва развеселено:
– Кандидатът ѝ, онзи, за когото ти разказвам.
– Е, кой е този зашеметен от любов глупак?
– Самият крал Ричард.
За миг съм принудена да замлъкна. Не мога да си представя такава поквара, такова господство на похотта.
– Той ѝ е чичо!
– Биха могли да вземат разрешение от папата.
– Той е женен.
– Ти сама каза, че кралица Ан е безплодна и няма вероятност да доживее до дълбока старост. Той би могъл да я помоли да се оттегли; няма да е неоснователно. Той има нужда от още едно момче – собственият му син отново е болен. Нуждае се от още едно момче, за да подсигури рода си, а семейство Ривърс са прочути с плодовитостта си. Спомни си само как се представи кралица Елизабет в брачното ложе на Едуард!
Киселото ми изражение му подсказва, че мисля тъкмо за това.
– Тя е достатъчно млада да му бъде дъщеря!
– Както сама знаеш, това едва ли е пречка, а освен това разликата между тях е само четиринайсет години.
– Той е убиецът на братята ѝ, унищожителят на рода ѝ!
– Хайде сега, тъкмо ти знаеш, че това не е вярно. Дори простолюдието не вярва, че Ричард е убил момчетата, особено сега, когато кралицата се помири с него и живее в провинцията, а принцесите са в неговия двор.
Ставам от масата; толкова съм разстроена, че забравям дори да кажа благодарствената молитва след хранене.
– Невъзможно е да възнамерява да се ожени за нея; сигурно смята само да я прелъсти и посрами, да я направи неподходяща за Хенри.
– Неподходяща за Хенри ли? – Той се разсмива на глас. – Сякаш Хенри е в положение да избира! Сякаш самият той е кой знае колко добра партия! Сякаш не си го обвързала с принцесата по същия начин, по който твърдиш, че тя е обвързана с него.
– Ричард ще я превърне в своя блудница, за да опозори нея и цялото ѝ семейство.
– Не мисля така. Мисля, че той я обича истински. Мисля, че крал Ричард е влюбен в принцеса Елизабет, и че е влюбен за първи път в живота си. Само да го видиш как я гледа – сякаш е просто изпълнен с почуда. Необикновена гледка е – сякаш е открил в нейно лице смисъла на живота. Сякаш тя наистина е неговата бяла роза.
– А тя? – процеждам. – Тя държи ли се на подобаващо разстояние? Държи ли като принцеса на себеуважението си? Редно е да мисли само за своята чистота и добродетел, ако е принцеса и се надява да бъде кралица.
– Тя го обожава – казва той простичко. – Личи си. Лицето ѝ светва, когато той влезе в стаята, а когато танцува, му хвърля малка тайна усмивка и той не може да откъсне очи от нея. Те са влюбена двойка, и всеки, само глупак не би го забелязал; нищо повече – и със сигурност, нищо по-малко.
– Тогава тя не е по-добра от някоя блудница – казвам, като излизам от стаята, сякаш ми е непоносимо да чуя и дума повече. – Смятам да пиша на майка ѝ, да ѝ изкажа съчувствието си, и да я уверя, че се моля за дъщеря ѝ, която се е опозорила така. Но те двете не могат да ме изненадат. Майката е блудница, а сега се оказва, че и дъщерята не е по-добра.
Затварям вратата, дочула подигравателния му смях, и за своя изненада откривам, че треперя, и че по бузите ми се стичат сълзи.
На следващия ден пристига пратеник от двора със съобщение за съпруга ми, но той няма любезността да ми го препрати, затова се налага да сляза до двора на конюшнята, като някоя прислужница, за да го намеря, докато свиква хората си и им нарежда да възсядат конете си.
– Какво става?
– Връщам се в двора. Получих съобщение.
– Чаках те да ми препратиш вестоносеца.