Принцесата ще пристигне да отседне при теб, преди да е изтекла седмицата. Сигурен съм, че ще се наслаждавате взаимно на компанията си. Лично аз не мога да си представя по-неподходящо съжителство; но несъмнено твоята вяра ще те поддържа, а разбира се, тя няма никакъв избор.
Април 1485
Мрачно заръчвам да приготвят спалня, подходяща за принцеса, и потвърждавам пред пърхащите си от възбуда дами, че принцесата на Йорк, или, както с остър тон я назовавам, лейди Елизабет – не я назовавам с фамилно име, защото тя няма такова, след като е обявена за незаконородена – ще пристигне в рамките на следващите няколко дни. Поражда се голяма загриженост за качеството на постелите и най-вече за каната и легена за миене в стаята ѝ, които аз съм използвала, но които прислугата смята твърде жалки и нищожни за такава високопоставена млада дама. Тогава аз казвам кратко, че тъй като е прекарала половината си живот, укривайки се от един миропомазан крал, а другата половина – служейки си с взети назаем вещи, на които изобщо няма право, няма толкова голямо значение дали каната ѝ е оловна или не, няма значение и дали е изкорубена.
Все пак се постаравам да подсигуря хубав молитвен стол в стаята, както и простичко, но голямо разпятие, за да съсредоточава ума си върху греховете си, и сбирка от религиозни текстове, за да може да размишлява над миналия си живот и да се надява на по-добри неща в бъдеще. Включвам също и препис от родословното ни дърво и описанието на произхода ни, за да може да види сама, че рожденото право на моя син е също толкова голямо, ако не и по-голямо, от нейното. Докато я чакам да пристигне, получавам съвсем кратко писмо от Джаспър:
Пиша набързо – Кралят на Франция ни предостави помощ – ще отплаваме веднага щом имаме попътен вятър. Трябва да осигуриш присъствието на принцесата на Йорк, ако можеш, тъй като Йорк ще ни подкрепят само ако разполагаме с нея, а Ланкастър не бързат да дават обещания. Моли се за нас. Потегляме веднага щом вятърът се промени.
Пъхам писмото в огъня, останала без дъх от шока, и точно в същия миг чувам тропота на конски копита. Сякаш препускат петдесетина души. Отивам до обкования с олово прозорец на голямата зала и надзъртам навън. Виждам знамето на съпруга си и мъжете, облечени в неговата ливрея. Той язди едрия си кон начело на всички; а до него, върху едър и набит работен кон, с куртка, толкова протрита и излъскана от носене, че вече има цвета на светъл кестен, капитанът на стражата язди с допълнително седло; зад него, седнала странично и усмихваща се така, сякаш притежава половин Англия, се е настанила млада жена с костюм за езда от алено кадифе.
Именно цветът ме кара да изсъскам като котка и да отстъпя назад, за да не може тя да види побелялото ми, потресено лице, взиращо се през прозореца, докато тя критично оглежда къщата от горе до долу, сякаш я оценява, за да я купи. Яркочервеният цвят на роклята ѝ е това, което ме потриса. Дори още не мога да видя лицето ѝ, макар да зървам руса коса, прибрана под червената кадифена шапка. Именно този цвят ме кара да потреперя от гняв, още преди тя да е позволила на съпруга ми – съпругът ми, усмихващ се така, както не съм го виждала никога преди – да я повдигне и да я свали от седлото.
После споменът ме връхлита стремително. Годината, в която отидох за първи път в двора, беше годината, в която Маргарет Анжуйска, кралицата на Хенри VI, показа на света новия червен цвят: същото това ярко алено. Спомням си как кралица Маргарет, когато поглеждаше към долния край на голямата зала в кралския двор, не спираше поглед върху мен, сякаш не си заслужаваше да ми обръща внимание. Спомням си ужасно високата ѝ диадема и аления цвят на роклята ѝ. Спомням си как тогава изпитах същото, което изпитвам и сега – кипящото негодувание на жена, която заслужава най-висшето внимание, най-голямо уважение, и въпреки това е пренебрегвана. Лейди Елизабет дори още не е пристъпила прага ми, и въпреки това е избрала цвят, подходящ за жена, която иска да заплени всички. Още преди да е стъпила в къщата ми, съм сигурна, че ще отклони всички погледи от мен. Но съм твърдо решена тя да се научи да ме уважава. Тя ще узнае коя е по-добрата; кълна се в това. Божията сила е на моя страна; прекарала съм живота си в молитва и учение. Досега животът ѝ е бил изпълнен с лекомислие и амбиции, а майка ѝ не е нищо повече от вещица, която е извадила късмет. Тя ще се научи да ме почита в името Божие. Ще се погрижа за това.