Станли пише, че изпраща на краля обичта и предаността си. Пише за дълга си към своя крал и силното си желание да му служи веднага. Пише, че е болен, ужасно болен, но веднага щом се възстанови достатъчно, за да може да язди, ще пристигне в Нотингам, готов да изпълни дълга си.
Ричард вдига очи от писмото и среща каменния поглед на приятеля си сър Уилям Кейтсби.
– Доведете сина на Станли – това е всичко, което казва.
Довеждат Джордж, лорд Стрейндж, при краля. Той влачи крака като затворник. Забелязват как започва да трепери, когато вижда лицето на Ричард и писмото с бащиния си печат върху масата.
– Кълна се в честта си... – подхваща той.
– Не вашата чест, а бащината ви – прекъсва го Ричард. – Честта на вашия баща е онова, което ни интересува. Вас най-вече, защото може да умрете заради неговата измяна. Той пише, че е болен. С Хенри Тюдор ли ще се среща? Нима се е споразумял със съпругата си лейди Маргарет да ми се отплатят с измяна за добротата?
– Не! Никога! Не! – казва младият мъж. – Моят баща ви е верен, ваша светлост. Винаги ви е бил верен, от началото, от първите дни. Знаете това. Винаги ми е говорил за вас с най-предани...
– А вашият чичо, сър Уилям?
Уверенията засядат на гърлото на младия мъж.
– Не знам за чичо си – казва той. – Възможно е той да... но не знам. Всички сме предани... нашият девиз е "Sans Changer[3]..."
– Старата игра на Станли? – пита Ричард тихо. – Единият – на едната страна, другият – на другата. Спомням си, че разказваха как Маргарет Анжуйска чакала баща ви да пристигне и да се бие на нейна страна. Спомням си как тя изгуби битката, докато чакаше.
– Баща ми ще дойде навреме, за да ви подкрепи, ваша светлост! – обещава нещастният млад човек. – Ако позволите, ще му пиша и ще настоя пред него от ваше име да дойде!
– Можете да му пишете и да му съобщите, че ще бъдете убит без съд и присъда, ако не пристигне до вдругиден – казва бързо Ричард. – Намерете свещеник и се изповядайте. С вас е свършено, ако баща ви не е тук вдругиден.
Отвеждат го в стаята му и го заключват вътре; донасят му хартия и перо, той трепери толкова силно, че едва може да пише. После чака баща му да дойде за него. Баща му не може да не дойде за него, нали? Нали не е възможно човек като баща му да не се притече на помощ на своя син и наследник?
Хенри Тюдор потегля с армията си на изток към Лондон. Сеното е прибрано и ливадите се раззеленяват от новата трева. Нивите с пшеница, ечемик и ръж са златисти. Особено французите трябва да бъдат следени строго да не напускат колоните; с вида си богатите села будят у тях жажда за плячкосване и кражби. В поход са от три седмици и са уморени, но командирите ги държат здраво и няма много дезертьори. Джаспър оценява предимството на войската от чуждестранни наемници – те нямат домове, в които да избягат; единственият начин да се приберат у дома е да следват командирите си. Но тази мисъл е горчива. Той е разчитал неговите хора да се стекат възторжено под знамето на Тюдорите; мислил е, че мъжете, чиито бащи са загинали за Ланкастър, ще излязат на бой, за да отмъстят, но изглежда, че не е така. Изглежда, че е отсъствал твърде дълго и те са привикнали към мира под владичеството на династията Йорк. Никой не иска нова война – само Джаспър и Хенри, и тяхната армия от чужденци. Седнал тежко на седлото, Джаспър си мисли, че това е една Англия, която той не познава. Много години са минали, откакто е предвождал английска армия. Навярно светът се е променил. Може би – той започва да си задава въпроси – може би те служат на Ричард като на законен крал и не виждат в неговото момче, момчето на Ланкастър, момчето на Тюдорите, нищо повече от един претендент.
Обещанието за среща с фамилията Станли, първия голям благороднически род, привлечен към тяхната кауза, ги кара да преустановят похода си на изток към Лондон и да свърнат на север. Сър Уилям Станли се задава само с малък отряд телохранители да ги посрещне, когато стигат до градчето Стафорд.
– Ваша светлост – обръща се той към Хенри и допира юмрук до гърдите си във войнишки поздрав. Хенри стрелва Джаспър с бърз поглед. Това е първият английски благородник на английска земя, който го поздравява с титлата на крал. Хенри е добре обучен; не се усмихва широко, но отвръща топло на поздрава.
– Къде е армията ви, сър Уилям? – пита той.
– Само на един ден път, в очакване на заповедите ви, сир.
– Доведете ги да се присъединят към нас; потегляме към Лондон.
– За мен ще е чест – казва Станли.
– А вашият брат, лорд Томас Станли? – пита Джаспър.