– Той събира хората си и ще се присъедини към нас по-късно – отвръща сър Уилям. – Намира се в Личфийлд, малко по на юг оттук. Смяташе да ги доведе в Тамуорт. Мислехме, че ще потеглите към Нотингам и веднага ще влезете в битка с Ричард.
– А не към Лондон? – пита Джаспър, сякаш иска обяснение.
– Лондон е изцяло на страната на Ричард – предупреждава сър Уилям. – Ще затворят портите и вие ще се изправите пред тежка обсада; те са добре въоръжени, а Ричард ги е подготвил. Ако се разположите пред Лондон, Ричард ще се появи зад вас.
Младежкото лице на Хенри остава безизразно – той не показва страх, макар че ръцете му стисват по-здраво поводите.
– Да поговорим – казва Джаспър и прави знак на Хенри да слезе от коня. Тримата мъже се отклоняват от пътеката и влизат в една пшенична нива; мъжете от армията излизат от редиците по пътя и сядат на затревения му край, пият ейл от малките си плоски манерки, плюят и ругаят горещината.
– Ще потеглите ли с нас към Лондон? А лорд Станли?
– О, никой от нас не би ви дал такъв съвет – казва сър Уилям. Хенри забелязва, че това не е отговор на въпроса му.
– Къде ще се присъедините към нас? – пита той.
– Трябва да отида в Тамуорт, обещах на брат си да се срещна с него там. Не мога да дойда с вас веднага.
Джаспър кимва.
– Готови сме да ви последваме – уверява го сър Уилям.
– Ще бъдем ваш ариергард за похода ви към Лондон, ако сте твърдо решени да се упътите натам. Но армията на Ричард ще се появи зад нас...
– Ще се посъветваме с лорд Станли и със самия вас в Тамуорт – заявява Джаспър. – И тогава ще решим какво да правим. Но ще потеглим всички заедно, или изобщо няма да се отправяме в поход.
Сър Уилям кимва.
– А вашите хора? – пита той тактично, като сочи към пъстрата разнородна сбирщина от две хиляди души, разпръснати надолу по пътя.
– Те наричат това "английската авантюра" – казва Джаспър със сурова усмивка. – Не са тук от привързаност, а за пари. Но са добре обучени и нямат какво да губят. Ще видите, че ще удържат на нападение, и че ще тръгнат в настъпление, когато им бъде заповядано. Със сигурност не са по-слаби от куп арендатори, свикани от нивите си. Ако победим, ще бъдат свободни и богати. Ще се бият за това.
Сър Уилям кимва, но сякаш няма твърде добро мнение за една армия от затворници, а след това се покланя на Хенри.
– Пред Тамуорт тогава – казва той.
Хенри кима и протяга ръка. Сър Уилям свежда глава да целуне рицарската ръкавица, без миг колебание. Връщат се на пътеката, и сър Уилям кимва на телохранителя си да доведе едрия му боен кон. Пажът му коленичи в калта, и той царствено стъпва върху гърба на момчето, за да достигне стремето и да се метне на седлото. Вече възседнал коня, той се обръща към Хенри и свежда поглед към младия човек.
– Ричард държи като заложник моя племенник, лорд Стрейндж, наследника на рода ни – казва той. – Не можем да рискуваме да ни виждат с вас преди битката. Ричард ще го убие. Ще изпратя слуга да ви доведе при нас през нощта.
– Какво? – пита настойчиво Джаспър. – Тайни дела?
– Той ще ви покаже моя пръстен – казва сър Уилям, показва им пръстена върху ръкавицата си, после обръща коня си и се отдалечава в тръс, а стражите му препускат зад него.
– За Бога! – възкликва Джаспър.
Двамата с Хенри се споглеждат безизразно.
– Нямаме избор – казва Хенри мрачно. – Трябва да привлечем семейство Станли. Без тях ще се провалим; просто нямаме нужната численост.
– Те няма да се обявят в наша подкрепа – Джаспър говори ниско, като хвърля погледи наоколо към войниците. Всеки от тях би могъл да е шпионин, а не доброволец. – Намират начини да отлагат.
– Стига да се явят, когато започне битката...
Джаспър поклаща глава.
– Това е само половината от проблема. Ако всички знаят, че фамилията Станли ни подкрепя, тогава всички ще знаят, че ние сме печелившата страна – казва той. – Ако се срещат с нас по тъмно, или тук, наполовина скрити в някаква проклета пшеничена нива, тогава те не са се обявили в наша подкрепа. Все още биха могли да подкрепят Ричард, и всички знаят това. Проклятие. Проклятие. Надявах се, че майка ти ни е осигурила подкрепата на съпруга си, но ако Ричард държи сина му, той може да прекара цялата битка, държейки се настрани, без да прави нищо за нас, и да се присъедини към Ричард за едно финално нападение. Проклятие.
Хенри хваща чичо си под ръка и го отвежда от мъжете, които могат да ги чуят.
– Какво ще правим? Трябва да продължим.
– Да, не можем да отстъпим сега, без дори да сме срещнали Ричард, но сме в по-лошо положение, отколкото се надявах, момчето ми.