– Да потеглим ли към Лондон?
– Не, те сигурно са прави като твърдят, че Лондон е изцяло на страната на Ричард, и сега те ще поемат стръвно по петите ни, без да знаем дали са приятели или врагове, а Ричард ще е плътно зад тях. Откъде да знаем, те може да не са наш ариергард, а негов авангард. При това сега ние им казахме, че сме се отправили към Лондон. Проклятие.
– И какво тогава? – настоява Хенри. Лицето му е бледо, младежкото му лице е набраздено от бръчки на тревога.
– Ще обърнем на север и ще тръгнем да ги пресрещнем; ще се постараем да ги убедим, че можем да спечелим. Ще се постараем да получим обещание от тях. А след това ще продължим нататък, на север, и ще изберем най-подходящото бойно поле, защото до утре Ричард в Нотингам ще разбере къде сме, ще знае числеността и разположението ни. Не се съмнявам, че Станли ще предаде всички тези сведения на Ричард още днес до полунощ.
– Да се съгласим да се срещнем тайно с двамата Станли? Ами ако е клопка? Ами ако са готови да служат на Ричард и да ме предадат на него?
– Трябва да опитаме. Ще направим всичко, което ще ги привлече на наша страна – казва Джаспър. – Не мисля, че можем да победим Ричард без тях. Съжалявам за това, момчето ми.
– Ваша светлост – напомня му Хенри с едва доловима усмивка.
Джаспър обгръща с ръка раменете на младия мъж.
– Ваша светлост, ваша светлост, Англия никога не е имала по-храбър крал.
От лейди Маргарет Станли
Съпруже, изпращам ти поздрави.
Нед Партън ми съобщава, че може да те открие, и че знае къде си. В такъв случай той знае повече от твоята съпруга или твоя заклет съюзник, моя син.
Съпруже, с цялото си сърце те умолявам да си спомниш, че би могъл да бъдеш доведен баща на краля на Англия, преди да е изтекла седмицата. Ричард може и да ти е дал титлата върховен военачалник на Англия, но това ще бъде нищо пред бъдещето, което бихме могли да имаме. Ние ще бъдем кралската фамилия, а нашият внук ще бъде крал. Нищо не може да бъде по-велико от това – то несъмнено си струва всеки риск.
Научавам, че лорд Стрейндж, синът ти, е с Ричард, и той го държи като гаранция за твоята лоялност. Съпруже, заради всички нас, нареди му да избяга, за да можеш да бъдеш свободен да подкрепиш истинския крал, и да можем да извървим пътя си до нашето предопределение, да бъдем владетели на Англия.
Знай още и следното: че граф Нортъмбърланд не е призовал севера в подкрепа на Ричард; той ще служи на моя син. Благороднците на Англия заявяват своята подкрепа за моя син. Няма ли ти да бъдеш първият?
Умолявам те да служиш на собствените си най-добри интереси.
Твоя съпруга,
Походът на Хенри го отвежда в Личфийлд, където армията на лорд Станли е окупирала града. Той се надява, че доведеният му баща ще му отвори портите и ще изведе собствената си армия да се присъедини към похода, но това не се случва. Щом съгледвачите на Станли му донасят вестта, че армията на Хенри Тюдор е на пътя към града, той просто се оттегля и съветва жителите на града да отворят портите, за да избегнат кръвопролитие. Ричард в Нотингам, както и Хенри пред градските порти, не могат да бъдат сигурни дали тази постъпка е израз на бунт или на вярност. Армията на лорд Станли отминава и сега е разквартирувана в Атърстоун, а брат му е малко по-далеч на север. Създават впечатление, че избират бойно поле. Лорд Станли всеки ден изпраща съобщения на Ричард, осведомявайки го накъде се е отправила армията на Тюдор, числеността ѝ, дисциплината ѝ. Самият той не идва, както е редно да стори, но дава вид, че е лоялен.
Ричард заповядва на армията си да излезе от замъка в Нотингам и да поеме по пътя на юг. Дава заповед битката да се води в боен строй с формата на квадрат – както би заповядал брат му Едуард, с пешите войници, подредени в квадрат, а кавалерията язди нагоре-надолу по строя, като охрана. Самият крал и личната му гвардия препускат отпред: всеки маже да види кралското знаме пред тях; всеки знае, че Ричард е твърдо решен да смаже тази заплаха за мира в своето кралство веднъж завинаги. Това ще бъде последният бунт от неговото царуване, краят на дългите войни на братовчедите.
Преди да напуснат Нотингам, Кейтсби забавя краля с един въпрос:
– Ами момчето на Станли?
– Може да дойде с нас. Под стража.
– Не е ли по-добре да го убием сега?
Ричард поклаща глава:
– Не мога да превръщам Станли в свой враг в самото навечерие на битката. Ако убием сина му, можем да сме сигурни, че ще отиде при Тюдор, за да си отмъсти. Вземете лорд Стрейндж с нас, в моята свита, и ако Станли предприеме ход срещу нас, ще го обезглавим незабавно.