Кралската армия и армията на Тюдор не са единствените войски, потеглили в поход, за да се срещнат. Двете армии на Станли са заели позиции и чакат, графът на Нортъмбърланд води кавалерийска част зад Ричард, след като е обещал да служи предано и на него, и на Маргарет Станли. Най-голямата самостоятелна армия, която излиза на полето, несъмнено е тази на краля. Но силите на Станли и Нортъмбърланд ще наклонят везните.
19 август 1485
Джаспър, чийто едър боен кон подтичва в тръс до кавалерийския кон на племенника му, се надвесва от седлото и стисва поводите с ръката си, облечена в рицарска ръкавица:
– Кураж, момчето ми.
Хенри му отвръща с напрегната, лека усмивка.
– Остави ги да вървят напред. – Джаспър кимва към собствената им бавно настъпваща армия. – Остави ги да се изгубят от поглед, а след това се върни обратно. Ще се погрижа да се настанят за през нощта, а после ще изляза да те намеря. Направи каквото можеш с двамата Станли. Няма да се показвам, освен ако не изпаднеш в беда.
– Не мислиш, че ще ме убият? – пита Хенри, сякаш обсъждат тактическа подробност.
Джаспър въздиша:
– Не мисля. Мисля, че е по-вероятно да ти изложат условията си. Сигурно мислят, че имаш добър шанс; нямаше дори да се срещат с нас, ако не възнамеряваха да те подкрепят. Не ми харесва да се срещаш с тях насаме, но след като синът му е заложник, Станли трябва да бъде внимателен. Носиш ли ножа в ботуша си?
– Разбира се.
– А аз няма да съм много далеч. Късмет, и нека Господ ви пази, ваша светлост. Ще бъда точно зад вас. През повечето време ще съм достатъчно близо, за да ви чувам.
– Бог да е на помощ на всички ни – казва Хенри мрачно. Оглежда пътя напред, за да се увери, че изостаналите войници от армията му са завили зад един ъгъл и не го виждат, после обръща собствения си кон и потегля да посрещне слугата на Станли, който чака, увит в плащ, яхнал собствения си кон, в сянката на живия плет.
Яздят мълчаливо: Хенри оглежда притъмняващия пейзаж, за да е сигурен, че ще намери обратния път до армията си. Слугата посочва малък крайпътен хан, над чиято врата е привързано тънко клонче от зеленика в знак, че ханът е отворен за редките си гости, и Хенри слиза от седлото. Слугата отвежда коня му към задния край на постройката, а Хенри навежда тава, поема си дълбоко дъх и отваря вратата.
Примигва. Стаята е пълна с дим от мръсните свещи, направени от напоена с лой сърцевина на тръстика, и от огъня от сурови дърва, но той различава сър Уилям и още трима мъже. Не вижда никой друг; няма как да знае засада ли да очаква, или топло посрещане. Присвивайки рамене по бретонски маниер, Хенри Тюдор влиза в затъмнената стая.
– Добра среща, ваша светлост, сине мой.
Висок непознат се изправя и пада на едно коляно пред Хенри.
Хенри протяга ръка, която трепери съвсем леко. Мъжът целува ръкавицата, а другите двама мъже и сър Уилям също падат на колене, като свалят шапките си.
Хенри открива, че се усмихва широко от облекчение.
– Лорд Станли?
– Да, ваша светлост, и моят брат, сър Уилям, когото познавате, а това са хора от моята свита, които ще се грижат за безопасността ни.
Хенри подава ръка на сър Уилям и кимва на другите мъже. Има чувството, че е паднал от много голяма височина и някак е имал късмета да се приземи върху краката си.
– Сам ли сте?
– Да – лъже Хенри.
Станли кимва:
– Нося ви поздрави от почитаемата ви майка, която защитаваше пред мен вашата кауза така пламенно и решително още от първия ден, в който ми оказа честта да се омъжи за мен.
Хенри се усмихва:
– Не се съмнявам в това. Тя знае за моето предопределение още от раждането ми.
Двамата Станли се изправят на крака и невъоръженият слуга налива вино за Хенри, а после – за господаря си. Хенри взема чашата, сложена най-далече от онази, която му предлагат, и сяда на една пейка до огнището.
– Колко души имате под свое командване? – пита той Станли без заобикалки.
По-възрастният мъж взема чаша вино.
– Около три хиляди души под мое командване; брат ми има още хиляда.
Хенри успява да запази невъзмутимо изражение при новината за армия, два пъти по-голяма от неговата.
– А кога ще се присъедините към мен?
– Кога ще се срещнете с краля?
– На юг ли се е отправил той? – Хенри отговаря на въпроса със свой собствен въпрос.
– Тръгна от Нотингам днес. Повика ме да се присъединя към него. Моят син ми пише, че ще отговаря с живота си, ако не отида.