– Сега! A moi! A moi![5]
Те се втурват обратно към Хенри, а после се обръщат, падат на колене и насочват пиките си нагоре. Втората редица обляга пиките си на раменете на другарите си, третата редица, затворена вътре, като човешки щит за Хенри Тюдор, насочва копията си право напред като стена от кинжали към задаващите се коне.
Кавалерията на Ричард никога преди не се е изправяла пред такова нещо. Никой не е виждал такова нещо в Англия до този момент. Не могат да спрат нападението, не могат да нападнат неприятеля по фланговете. Един-двама в центъра с мъка обръщат конете си настрани, но само препречват настъплението на съседите си и падат сред бъркотията, сред писъци и счупени кости, под копитата на собствените си коне. Останалите продължават да напират, не могат да възпрат собствения си устрем и се хвърлят върху безмилостните остриета, а копиеносците залитат под силата на удара, но са притиснати толкова здраво, че не поддават.
Конят на самия Ричард се препъва в един мъртвец и пада на колене. Ричард се премята над главата му, изправя се със залитане на крака, измъква сабята си. Останалите рицари скачат от конете си, за да атакуват копиеносците, и трясъкът от удари на сабя в дървена ръкохватка, на забито острие и счупено копие, отеква като блъскане на чук по наковалня. Доверените хора на Ричард се събират около него в боен ред, прицелвайки се в самото сърце на квадратния строй, и постепенно започват да печелят позиции. Копиеносците. Първата редица не могат да се изправят на крака, тъй като тежестта на останалите ги притиска; покосени са там, където са коленичили. Средната редица отстъпва срещу яростната атака, невъзможно е да не поддаде; и Хенри Тюдор, в центъра, става все по-уязвим.
Ричард, с почервеняла от кръв сабя, идва все по-близо и по-близо, знаейки, че битката ще приключи със смъртта на Тюдор. Двете знамена са само на метри разстояние едно от друго, Ричард печели позиции, проправяйки си с бой път през стена от мъже, до самия Тюдор. С крайчеца на окото си вижда червения цвят на дракона и, разярен, замахва с меча си към него и знаменосеца, Уилям Брандън, с един мощен удар. Изглежда, че знамето ще падне, и един от телохранителите на Хенри се хвърля напред, сграбчва счупената дръжка на знамето, и го вдига високо. Сър Джон Чейни, огромен мъж, се хвърля между Хенри и Ричард, но Ричард прерязва и неговото гърло с един свиреп удар, и рицарят на Тюдор пада, знаейки, че са победени, провиквайки се към Хенри: "Бягайте, сир! Скрийте се на безопасно място!" Последните му думи са удавени в собствената му кръв.
Хенри чува предупреждението и знае, че трябва да се обърне и да бяга. За него всичко е свършило. И тогава го чуват. И Ричард, и Хенри вдигат глави, дочули плътния, мощен тътен на армия, задаваща се в силен галоп, когато армиите на двамата Станли се устремяват към тях, с наведени надолу копия, протегнати напред пики, готови мечове, коне със свежи сили, устремени към тях, сякаш жадни за кръв, и когато нападат, краката на знаменосеца на Ричард са отсечени с един удар на бойна брадва, а Ричард се извърта, с внезапно отмаляла дясна ръка, внезапно обзет от фатална слабост, тъкмо в този миг, когато вижда четири хиляди войници да настъпват срещу него, а после пада под внезапна вихрушка от удари на безименни войници.
– Измяна! – крещи той. – Измяна!
– Кон! – отчаяно крещи някой зад него. – Кон! Кон! Намерете кон за краля!
Но кралят вече го няма.
Сър Уилям Станли смъква шлема от безжизнено отпуснатата глава на Ричард, забелязва, че тъмната коса на краля е още влажна от топла пот, и оставя на другите да оплячкосат останалата част от изящните му доспехи. С острието на копие отделя от шлема златния кръг, символ на кралска власт, и се отправя с широки крачки към Хенри Тюдор, коленичи в калта и му поднася короната на Англия.
Хенри Тюдор, залитащ от шока, я поема от него с окървавени ръце и я слага върху собствената си глава.
– Бог да пази краля! – изревава Станли към армията си, която се задава, свежа и непокътната, докато някои от войниците се смеят при мисълта, че са спечелили така безспорно и бляскаво битката, без дори да си изцапат мечовете. Той е първият англичанин, който казва тези думи на коронования Хенри Тюдор, и ще се погрижи кралят да не го забрави. Лорд Томас Станли слиза от задъхания си кон начело на своята армия, обърнала хода на битката в последния, в най-последния миг, и се усмихва на доведения си син: