– Казах, че ще дойда.
– Ще бъдете възнаграден – казва Хенри. Посивял е от шока, лицето му лъщи от студена пот и от нечия чужда кръв. Той гледа, но почти не вижда как смъкват изящните доспехи на крал Ричард, а сетне – дори долните му дрехи и мятат голото му тяло на гърба на куцащия му кон, който обронва глава, сякаш засрамен. – Всички вие, които се бихте заедно с мен днес, ще бъдете богато възнаградени.
Носят ми новината в моя параклис, където се моля на колене. Чувам затръшването на вратата и стъпките по каменния под, но не обръщам глава. Отварям очи и ги държа приковани върху статуята на разпнатия Христос, и се питам дали всеки миг няма да започне моята собствена агония.
– Какви са новините? – питам.
Христос гледа надолу към мен; аз гледам нагоре към Него.
– Съобщи ми добри новини – казвам колкото на Него, толкова и на дамата, която стои зад мен.
– Синът ви е спечелил голяма битка – казва с треперещ глас придворната ми дама. – Той е крал на Англия, провъзгласен на бойното поле.
Дъхът ми секва:
– А узурпаторът Ричард?
– Мъртъв.
Срещам погледа на нашия Бог Христос, и едва се удържам да не му намигна.
– Благодаря на Господа – казвам, сякаш отдавайки дължимото на съзаклятник в заговор. Той изпълни ролята Си. Сега аз ще изпълня моята. Изправям се на крака, и тя ми подава писмо – парче хартия, подписано от Джаспър.
Нашето момче спечели трона си; можем да влезем във владение на нашето кралство. Ще дойдем при теб веднага.
Прочитам го отново. Имам странното усещане, че съм постигнала най-съкровеното си желание и че от този ден всичко ще бъде различно. Аз ще ръководя всичко.
– Трябва да приготвим покои за сина ми; той ще дойде да ме посети веднага – казвам хладно.
Придворната дама е цялата зачервена, пламнала от възторг; надявала се е да се хвърлим взаимно в прегръдките си и да затанцуваме от радост за победата.
– Вие спечелихте! – възкликва тя. Надява се, че ще заплача заедно с нея.
– Получих своето – поправям я. – Изпълних предопределението си. Това е Божията воля.
– Това е славен ден за вашия дом!
– Нищо повече от онова, което сме заслужили.
Тя прави лек реверанс.
– Да, милейди.
– Да, ваша светлост – поправям я. – Сега съм нейна светлост, майката на краля, и ще ми правите толкова ниски реверанси, колкото и на кралица от кралско потекло. Това беше моето предопределение: да поставя сина си на трона на Англия, а онези, които се присмиваха на виденията ми и се съмняваха в призванието ми, ще ме наричат нейна светлост, майката на краля, и ще се подписвам Маргарет Регина, кралица Маргарет: Margaret R.
Бележка на автора
Беше ми изключително интересно да пиша тази книга, за жена, която триумфира в материалния свят и в същото време се опитва да служи на Бог. Историците-феминисти я помнят като "учена дама", една от твърде малкото, които са се борили за привилегията да учат; историците, изучаващи епохата на Тюдорите – като матриархата, основал тази династия; а не толкова почтително настроените биографи – като "старата кучка", която се превръща в свекърва от ада. Да се опитам да създам за читателя образа на една героиня, която може да израсте и да се превърне от дете с чувство за свято предопределение, в жена, дръзнала да предяви претенции за наследството на сина си над трона на Англия, беше предизвикателство и дълбока наслада. Някои части от този роман са исторически факти, други се основават на предположения, а трети са художествена измислица. По-специално, не знаем кой е убил принцовете в Тауър, нито дори дали са загинали в Тауър. Очевидно претендентите за трона им – Ричард III, Бъкингамският херцог, Маргарет Боуфорт и синът ѝ – са хората, които биха спечелили най-много от тяхната смърт.
Задължена съм на историците, които са проучвали Маргарет Боуфорт и нейните времена, и особено на Линда Саймън за биографията ѝ, и на Майкъл К. Джоунс и Малкълм Г. Ъндъруд, чиято биография беше отправната точка за собствената ми работа. Дължа на Майкъл Джоунс много благодарности за това, че беше така любезен да прочете ръкописа ми.