Той хвърля поглед към разплаканото ми лице.
– Той е Тюдор – казва внимателно. – Син на брат ми. Единственият наследник на нашето име. Не би могла да избереш някой, по-достоен от мен да се грижи за него.
– Ти дори не си му баща – казвам раздразнено. – Защо трябва да остане с теб, а не с мен?
– Почитаема сестро, самата ти не си много повече от дете, а времената са опасни.
Нахвърлям му се и тропвам с крак:
– Достатъчно възрастта съм, за да бъда омъжена два пъти. Достатъчно възрастна съм, за да споделям легло без нежност или внимание. Достатъчно възрастна съм да рискувам да умра в родилната стая, и да ми кажат, че родната ми майка – родната ми майка – е наредила да спасят детето, а не мен! Мисля, че вече съм жена. Аз съм с бебе на ръце, бях омъжена и овдовях, а сега съм отново сгодена. Аз съм като стока, която може да бъде изпращана насам-натам, като топ платно, и рязана така, както искат хората. Майка ми ми каза, че баща ми е загинал от собствената си ръка и че сме семейство без късмет. Мисля, че вече съм жена! Третирате ме като зряла жена, когато това е угодно на всички ви: трудно можете да ме превърнете отново в дете!
Той кимва, сякаш ме слуша и обръща внимание на това, което имам да кажа.
– Имаш основание да роптаеш – казва овладяно. – Но така върви светът, лейди Маргарет; не можем да правим изключение за теб.
– Но би трябвало! – възкликвам. – Именно това повтарям още от детството си. Би трябвало да направите изключение за мен. Нашата Повелителка ми говори, светата Жана ми се явява. Изпратена съм да ви бъда пътеводна светлина. Не мога отново да бъда омъжена за обикновен човек и изпратена Бог знае къде. Редно е да получа собствен манастир и да бъда игуменка! Трябва да сториш това, братко Джаспър: ти владееш Уелс. Трябва да ми дадеш манастир, искам да основа орден!
Той притиска бебето плътно към себе си и се извръща леко от мен. Мисля си, че е трогнат до сълзи от праведния ми гняв, но после виждам, че лицето му е пламнало и зачервено, а раменете му се тресат, защото се смее.
– О, Боже мой – казва той. – Прости ми, Маргарет, но, о, Боже мой! Ти си дете, дете! Ти си бебе като нашия Хенри, и аз ще се грижа и за двама ви.
– Никой няма да се грижи за мен – изкрещявам. – Защото всички вие грешите за мен, а ти си глупак, щом ми се присмиваш. Аз съм под грижите на Бога, и няма да се омъжа за никого! Ще стана игуменка.
Той си поема дъх, с лице, все още светнало от смеха.
– Игуменка. Разбира се. А ще вечеряте ли с нас тази вечер, Преподобна Майко?
Намръщвам му се:
– Желая да ми сервират в покоите ми – казвам ядосано. – Няма да вечерям с вас. Може би никога повече няма да вечерям с вас. Но можеш да кажеш на отец Уилям да дойде при мен. Ще трябва да се изповядам, че съм прегрешила срещу онези, които прегрешиха спрямо мен.
– Ще го изпратя – казва мило Джаспър. – И ще изпратя в стаята ти най-хубавите блюда. А утре се надявам да се срещнеш с мен в двора на конюшнята, и ще те науча да яздиш сама. Една важна дама като теб би трябвало да има собствен кон: би трябвало да язди добре някой красив кон. Мисля, че когато се върнеш в Англия, трябва да яздиш собствения си хубав кон.
Поколебавам се:
– Не мога да бъда изкушавана от суетата – предупреждавам го. – Ще бъда игуменка, и нищо няма да ме отклони от намерението ми. Ще видите. Всички ще видите. Няма да ме третирате като стока за размяна и продажба. Сама ще владея живота си.
– Разбира се – казва той мило. – Много погрешно е, дето смяташ, че мислим така за теб, защото аз те обичам и уважавам, както обещах, че ще правя. Ще ти намеря скъп кон, ще изглеждаш прекрасно на него, всички ще ти се възхищават, но това може да няма абсолютно никакво значение за теб.
В съня си виждам белосани манастирски стени и голяма библиотека, в която към масите са прикрепени с вериги книги с цветни илюстрации, и аз мога да ходя всеки ден там и да уча. Сънувам домашен учител, който ще ме преведе през гръцкия, латинския и дори еврейския; мечтая си и че ще чета Библията на езика, който е най-близък до ангелите, и ще знам всичко. В съня ми жаждата ми за учение и желанието ми да бъда специална са успокоени, облекчени. Мисля си, че ако можех да бъда учена жена, бих могла да живея в мир. Мисля си, че ако можех да се събуждам всеки ден, за да изпълнявам прилежно задълженията за деня, и да прекарвам дните си в учение, щях да чувствам, че водя живот, който е угоден на Бог и на мен. Нямаше да ме е грижа дали хората ме смятат за специална, ако животът ми наистина беше специален. За мен нямаше да има значение дали хората могат да ме възприемат като набожна и благочестива, ако можех наистина да живея като начетена благочестива жена. Искам да бъда такава, каквато изглеждам привидно. Държа се, сякаш съм особено свята, сякаш съм особено момиче: но това е, което наистина искам да бъда. Наистина искам.