– Докато мен никога няма да ме призоват, и няма да съм годна за нищо, освен да бъда съпруга, ако изобщо оживея – казвам раздразнено.
Джаспър ме поглежда и не се разсмива. Гледа ме, и аз изпитвам такова чувство, сякаш за първи път в живота ми някой ме е видял и ме е разбрал.
– Ти си наследницата, чието родословие дава право на Хенри да претендира за трона – казва той. – Ти, Маргарет Боуфорт. И си ценна за Бог. Поне това знаеш. Никога не съм познавал по-набожна жена. Ти приличаш повече на ангел, отколкото на момиче.
Поруменявам, както би се изчервила жена от по-долен произход, ако някой хвали красотата ѝ.
– Не знаех, че изобщо си забелязал.
– Забелязах, и мисля, че имаш истинско призвание. Знам, че не можеш да бъдеш игуменка на манастир, разбира се, че не. Но наистина мисля, че имаш призвание да служиш на Бога.
– Да, но, Джаспър, каква полза има да бъда набожна, ако не съм пример за света? Ако всичко, което са готови да ми позволят, е женитба с човек, който едва се интересува от мен, а после – ранна смърт при раждане?
– Времената са опасни и трудни – казва той сериозно, – и не е лесно човек да си изясни какво е редно да стори.
Смятах, че моят дълг е да бъда добър заместник на брат си, и да задържа Уелс за крал Хенри. Но сега брат ми е мъртъв, водят се постоянни битки, за да запазим Уелс за краля, а когато отивам в двора, лично кралицата ми казва, че трябва да се подчинявам на нейните заповеди, а не на тези на краля. Казва ми, че Англия ще е в безопасност само ако следваме нея, и тя ще ни отведе до мир и съюз с Франция, нашия голям враг.
– Тогава откъде знаеш какво да правиш? – питам аз. – Бог ли ти казва? – Смятам за твърде невероятно Бог да говори на Джаспър, чиято кожа е толкова луничава, дори сега, през март.
Той се засмива:
– Не, Бог не ми говори, затова се опитвам да бъда верен на семейството си, на краля си, и на страната си, в този ред. И се готвя за беди, но се надявам на най-доброто.
Приближавам се, за да му заговоря тихо:
– Мислиш ли, че Ричард Йоркски би се осмелил да завземе престола, ако кралят боледува много дълго? – питам. – Ако състоянието му не се подобри?
Изражението му е мрачно:
– Мисля, че това е сигурно.
– Тогава какво трябва да направя аз, ако съм далече от теб, а един мним крал превземе престола?
Джаспър поглежда замислено бебето.
– Да кажем, че нашият крал Хенри умре, а после – и принцът, неговият син.
– Пази Боже!
– Амин. Да кажем, че умрат един след друг. Тогава това бебе ще стане следващият поред наследник на трона.
– Знам това достатъчно добре.
– Не смяташ ли, че може би това е твоето призвание? Да опазиш това дете, да го научиш на тънкостите на царуването, да го подготвиш за най-висшата задача в тази страна – да го видиш как бива помазан като крал и приема свещения елей върху гърдите си и става нещо повече от човек – крал, почти божествено създание?
– Мечтаех си за това – казвам му много тихо. – Когато той най-напред беше заченат, си представях, че да го износя и да го родя, е моето призвание, както това на Жана е било да доведе френския крал в Реймс. Но никога не съм говорила за това на никого, освен на Бог.
– Да кажем, че си права – продължава Джаспър: шепотът му обвързва и двама ни сякаш със заклинание. – Да кажем, че брат ми не е умрял напразно, защото неговата смърт превърна това момче в граф Ричмънд. Неговото семе превърна това момче в Тюдор, и следователно – наполовина племенник на краля на Англия. Това, че ти го износи, го превърна в Боуфорт и следващ по ред в пряката линия на наследниците на краля на Англия. Да кажем, че това е твоята съдба: да преживееш тези трудни времена и да доведеш това момче до престола. Не мислиш ли така? Не го ли чувстваш?
– Не знам – изричам колебливо. – Мислех си, че ще имам по-висше призвание. Мислех си, че ще бъда майка игуменка.
– Можеш да бъдеш най-великата майка на света – казва той усмихнато. – Ти може да бъдеш майка на краля на Англия.
– Как ще ме наричат?
– Какво? – Той е смутен от въпроса ми.
– Как биха ме наричали, ако синът ми е крал на Англия, но не съм коронясана за кралица?
Той се замисля:
– Вероятно ще те наричат "ваша светлост". Синът ти може би ще направи съпруга ти херцог? Тогава ще бъдеш "нейна светлост".
– Съпругът ми ще бъде херцог?
– Само по този начин може да бъдеш херцогиня. Мисля, че като жена не можеш да имаш собствена титла.