Най-лошото от всичко е, че имаме кралица, която не се придържа към установените порядки, а прави, каквото си науми. Когато кралят го няма, ние сме като кораб без кормило, а кралицата е като вятърът, който може да духа във всяка посока. Ако вярвах, че Жана д'Арк не е била свята девойка, а вещица, както твърдят някои, бих помислил, че тя ни е проклела да имаме крал, който е верен на първо място на сънищата си, и кралица, която е вярна на първо място на Франция.
– Не го казвай! Не го казвай! – възразявам на обидата спрямо Жана и бързо слагам ръка върху неговата, за да го накарам да замълчи. За миг ръцете ни са вкопчени една в друга, а после той внимателно измъква ръка изпод моята, сякаш не бива дори да го докосвам, дори не и по този начин, както сестра докосва брат.
– Сега говоря с теб, вярвайки, че всичко това ще остане единствено в молитвите ти – каза той. – Но след като се омъжиш този януари, ще говоря с теб само по семейни дела.
Наскърбена съм, че отдръпва ръката си, за да не го докосвам.
– Джаспър – казвам тихо. – От този януари нататък няма да имам никого на света, който да ме обича.
– Аз ще те обичам – казва той тихо. – Като брат, като приятел, като настойник на сина ти. И винаги можеш да ми пишеш, а аз винаги мога ти отговарям, като брат и приятел, и като настойник на сина ти.
– Но кой ще разговаря с мен? Кой ще ме вижда такава, каквато съм?
Той свива рамене:
– Някои от нас са родени за самотен живот – казва той. – Ти ще бъдеш омъжена, но може да бъдеш много самотна. Ще си мисля за теб: за теб във великолепната ти къща в Линкълншър с Хенри Стафорд, докато живея тук без теб. Замъкът ще ми се струва много тих и много чужд без присъствието ти тук. По каменните стълби и в параклиса ще се усеща липсата на стъпките ти, портите ще се ослушват за смеха ти, а стените ще тъгуват за твоята сянка.
– Но ти ще задържиш сина ми – казвам, ревнива както винаги.
Той кимва:
– Ще го задържа, макар да загубих Едмънд и теб.
Януари 1458
Верни на думата си, майка ми, сър Хенри Стафорд и Бъкингамският херцог пристигат в замъка Пемброук през януари, въпреки снега и мразовитата мъгла, за да ме отведат за сватбата ми. Джаспър и аз сме изтощени до крайност, докато се опитваме да внесем достатъчно дърва за големи огньове във всички стаи, и да изкопчим достатъчно месо от гладуващите през зимата жители в околността, за да подготвим сватбено пиршество. Накрая се налага да се примирим с факта, че не може да има повече от три месни ястия и две блюда със сладкиши, и че има твърде малко захаросани плодове и само няколко блюда с марципан. Няма да бъде каквото очаква херцогът; но това е Уелс посред зима и ние двамата с Джаспър сме сплотени от някаква бунтарска гордост, че сме направили каквото можем, а ако то не е достатъчно добро за негова светлост и майка ми, тогава те могат да се върнат в Лондон, където бургундските търговци пристигат всеки ден с нова скъпа стока за онези, които са достатъчно богати и суетни да си прахосват парите.
В крайна сметка те почти не забелязват оскъдната храна, защото остават само два дни. Донесли са ми шапчица, обточена с кожа и ръкавици за пътуването, и майка ми се съгласява да яздя Артур през известна част от пътя. Трябва да тръгнем рано сутринта, за да хванем колкото можем от краткотрайната зимна дневна светлина, и аз трябва да съм готова и да чакам в двора на конюшнята, за да не проявя неподчинение пред новото си семейство и мълчаливия си бъдещ съпруг. Ще ме отведат първо в къщата на майка ми за сватбата, а след това новият ми съпруг ще ме заведе в къщата си в Бърн в Линкълншър, където и да е това. Нов съпруг, пореден нов дом, поредна нова провинция, но аз никога не принадлежа на нито едно от тези места и никога не притежавам нищо по собствено право.
Когато всичко е готово, изтичвам обратно горе и Джаспър идва с мен в детската стая, за да се сбогувам със сина си. Хенри е пораснал, повоите и дори люлката му вече са му умалели. Сега спи в малко легло с високи решетки от двете страни. Толкова е близо до момента, в който ще проходи сам, че ми е непоносимо да го оставя. Вече може да стои, с умилително криви крачета, като се държи здраво за молитвен стол или ниско столче, после оглежда внимателно следващия сигурен пристан и се устремява към него, като прави една несигурна стъпка и пада пътьом. Ако съм готова да играя с него, хваща ръцете ми и, докато аз се прегъвам на две, за да го крепя, върви по цялата дължина на стаята, а после – обратно. Когато Джаспър влиза в детската стая, Хенри надава възторжени звуци като младо петле, защото знае, че Джаспър ще обикаля нагоре-надолу, и пак нагоре-надолу, като покорно животно, което върти колелото на вършачката, неуморно държейки ръчичките на Хенри, докато той топурка напред с пълничките си крачета.