Омъжена съм вече от година и половина, когато виждам отново девера си Джаспър, и докато го чакам в преддверието на величественото ни имение в Линкълншър, се чувствам странно смутена, сякаш се срамувам от лекотата и удобството на живота с моя съпруг, сър Хенри. Предполагам, че Джаспър ще ме намери много променена, и знам, че съм променена. Не съм толкова наплашена като момичето, което се заричаше, че не иска да се омъжва за никого; далеч по-щастлива съм от момичето, което роптаеше срещу майка си, задето каза, че за нея няма бъдеще, освен да се омъжи и да сподели легло. В изминалите осемнайсет месеца съм научила, че съпругът ми не е импотентен, а тъкмо напротив: много мил и много внимателен към мен. Неговата нежност и мило държание ме научиха на нежност в замяна, и би трябвало да призная, че съм щастлива и удовлетворена съпруга.
Той ми дава голяма свобода в съвместния ни живот, позволявайки ми да ходя на църква толкова често, колкото пожелая; на мое разположение са свещеникът и църквата, която се намира досами нашия дом. Наредих службите да следват ежедневния манастирски ред, и посещавам повечето от тях, дори нощните литургии по време на светите празници, а той не възразява. Дава ми щедра издръжка и ме насърчава да си купувам книги. Започвам да си създавам собствена библиотека от преводи и ръкописи, а понякога вечер той сяда с мен и ми чете от евангелието на латински, докато аз следя думите в един английски превод, преписан за мен по негова заръка, който започвам бавно да разбирам. Накратко, този мъж се държи с мен по-скоро като със своя млада повереница, отколкото като със своя съпруга, и се грижи за здравето ми, образованието ми и религиозния ми живот.
Той е мил и се грижи да се чувствам удобно; не се оплаква, че още не е заченато бебе, и изпълнява съпружеския си дълг внимателно.
И така, докато чакам Джаспър, аз се чувствам странно засрамена, сякаш съм намерила сигурен пристан и подло съм избягала от опасността и страховете на Уелс. После виждам облака прах по пътя, чувам тропота на копитата и звънтенето на оръжията, и Джаспър и хората му влизат с тропот в двора на конюшнята. Той е съпроводен от петдесет конници, всичките въоръжени, всичките – с мрачни лица, сякаш готови за война. Сър Хенри е до мен, когато пристъпваме напред да поздравим Джаспър, и всякаква надежда, която съм хранила, че той може да хване ръката ми, или да ме целуне по устните, изчезва, когато виждам, че сър Хенри и Джаспър са изпълнени с нетърпение да поговорят помежду си и че двамата изобщо не се нуждаят от присъствието ми. Сър Хенри стисва лактите на Джаспър в сурова преградка:
– Някакви неприятности по пътя?
Джаспър го тупва силно по гърба:
– Шайка разбойници, закичени с бялата роза на Йорк, но нищо повече – казва той. – Наложи се да им дадем отпор, а после те избягаха. Какви са новините тук?
Сър Хенри прави гримаса:
– По-голямата част от графство Линкълншър подкрепя Йорк; Хъртфордшър, Есекс и Ийст Англия са на негова страна или на страната на неговия съюзник Уорик. На юг от Лондон, Кент е наполовина бунтовен, както обикновено. Там страдат толкова много от френските пирати и блокадата на търговията, че гледат на граф Уорик в Кале като на техен спасител, и никога няма да простят на кралицата-французойка за произхода ѝ.
– Дали ще стигна до Лондон невредим, как мислите? Искам да замина вдругиден. Много въоръжени банди ли извършват набези по главния път? Дали да избягвам главните пътища?
– Стига Уорик да си остане в Кале, ще се сблъскате само с обичайните бандити. Но се говори, че той може да стовари армия тук всеки момент, а после ще потегли да се срещне с Йорк в Лъдлоу, и докато отива натам, пътищата ви може да се пресекат. По-добре изпратете съгледвачи напред и гледайте една група да ви следва отзад. Ако срещнете Уорик, ще се окажете въвлечен в битка, може би първата от една война. При краля ли отивате?
Те се обръщат и влизат заедно в къщата, и аз ги следвам – господарка на къщата само по име. Домашните слуги на сър Хенри винаги се грижат всичко да е готово. Аз не съм много повече от гостенка.
– Не, кралят, Бог да го благослови и да го пази, замина за Ковънтри, и ще призове лордовете от фамилията Йорк да се срещнат с него там и да признаят управлението му. Това е техният изпит. Ако откажат да отидат, ще бъдат призовани на съд. Кралицата и принцът са с краля заради собствената си безопасност. Наредено ми е да обградя двореца Уестминстър и да задържа Лондон за краля. Трябва да бъда готов за обсада. Готвим се за война.
– Няма да получите помощ от търговците и лордовете в Сити – предупреждава го моят съпруг. – Всички са за Йорк. Не ги интересува нищо друго освен това, че не могат да си вършат работата, ако кралят не е в състояние да опази мира.