– Ще има ли друга битка?
– Освен ако Йорк не реши, че не може да се изправи срещу краля. Един вид грях е да избиваш приятелите и братовчедите си, съвсем друг – да нареждаш на стрелците си да стрелят по знамето на краля и по самия крал, който язди под него. Ами ако кралят загине в битка? Какво ще стане, ако Йорк стовари меча си върху миропомазаната глава на краля?
Затварям очи, обзета от ужас при мисълта как кралят, почти светец, бива превърнат в мъченик от собствения си поданик, който му е дал клетва за вярност.
– Но нали Йоркският херцог не може да го направи? Нали не е възможно дори да го обмисля?
Октомври 1459
Оказа се, че е можел.
Когато войниците на Йорк се изправили лице в лице с истинския си крал на бойното поле, открили, че не могат да се заставят да го нападнат. През целия ден се молих коленопреклонно войските на Йорк да се изтеглят зад оръдията и лафетите си, и гледах надолу по хълма към Лтъдфорд Бридж и знамената на самия крал. Те прекараха деня в преговори, а аз прекарах деня, борейки се с молитвите си, а през нощта родената им от греха смелост рухна и те побягнаха. Побягнаха като страхливци, каквито всъщност бяха, а на сутринта кралят, светец, но, слава Богу, не и мъченик, тръгна сред редиците на обикновените войници на Йорк, изоставени на позициите си от своите командири, прости им и великодушно ги изпрати у дома. Съпругата на Йорк, херцогиня Сесили, бе принудена да чака край кръста на един кръстопът в Лъдлоу с ключовете от замъка в ръка и с двете си малки момчета, Джордж и Ричард, треперещи от двете ѝ страни, докато тълпата от привърженици на краля нахлуваше като порой, жадна за плячка. Тя трябваше да се предаде на краля и да отведе синовете си в затвор, без да знае къде са избягали съпругът ѝ и двамата ѝ по-големи сина. Сигурно е била посрамена до дън душа. Големият бунт на рода Йорк и на Уорик срещу посочения им от Бога крал завърши с безредно плячкосване в самия замък на Йорк, и с хвърлянето в затвор на тяхната херцогиня, притиснала малките си синове-предатели, които плачеха за поражението си.
– Те са страхливци – прошепвам на статуята на Богородица в личния си параклис. – И Ти ги наказа с позор. Молех се да бъдат победени, и Ти отговори на молитвите ми и ги унизи.
Изправям се и излизам от параклиса с по-високо вдигната глава, съзнавайки, че моят род е благословен от Бог, че е предвождан от човек, който е колкото крал, толкова и светец, и че нашата кауза е справедлива и е била защитена, без да полети дори една стрела.
Пролетта на 1460
– Само че каузата не е защитена – отбелязва язвително съпругът ми. – Няма споразумение с Йорк, нито отговор на оплакванията му. Солсбъри, Уорик, и двете по-големи момчета на Йорк са в Кале, и няма да си губят времето там. Йорк е избягал в Ирландия, и сигурно също ще събира войските си. Кралицата настоя всички те да бъдат изправени на съд като предатели, а сега изисква списъци на всички здрави и годни за битка мъже във всички графства на Англия. Смята, че има право да ги призове направо в своята армия.
– Несъмнено тя възнамерява само да поиска от лордовете да свикат собствените си хора, както обикновено?
Той поклаща глава:
– Не, смята да събере войски така, както го правят французите. Смята да командва пряко обикновените войници. Планът ѝ е да изготви списъци на младите мъже във всяко графство, и да ги вдигне на оръжие сама, под собственото си знаме, сякаш е крал във Франция. Никой няма да подкрепи това. Обикновените хора ще откажат да излязат на бой за нея – защо биха го сторили, тя не е техен сеньор – а лордовете ще приемат това като враждебен акт, който подкопава властта им. Ще я заподозрат, че се опитва да се добере зад гърба им до собствените им арендатори. Всички ще възприемат това като въвеждане на френска тирания в Англия. Тя ще превърне във врагове естествените си съюзници. Бог е свидетел: тя прави така, че ни е трудно да бъдем лоялни към краля.
Отивам на изповед с мисли за мрачните му предсказания, и казвам на свещеника, че грехът, който трябва да изповядам, се изразява в усъмняване в преценката на съпруга си. Като предпазлив човек, той е твърде дискретен, да ме разпитва за съмненията ми – в края на краищата, именно моят съпруг притежава параклиса и ми осигурява поминъка, и плаща за молитвите за душите на дарителите и за литургиите в църквата; но той ми налага покаяние – десет пъти "Аве Мария" и един час коленопреклонна молитва за разкаяние. Коленича, но не мога да изпитвам угризения и да се разкайвам. Започвам да се боя, че моят съпруг е нещо по-лошо от страхливец. Започвам да се опасявам от най-лошото по отношение на него: че симпатизира на каузата на Йорк. Започвам да се съмнявам във верността му към краля. Мънистата на броеницата са още в ръката ми, когато признавам тази мисъл пред себе си. Какво мога да сторя? Какво е редно да сторя? Как да живея, ако съм омъжена за предател? Ако той не е верен на нашия крал и на нашия род, как мога аз да му бъда вярна като съпруга? Възможно ли е Бог да ме призовава да напусна съпруга си? И къде би искал Бог да отида, освен при човек, който е предан на каузата от сърце и душа? Дали Бог иска да отида при Джаспър? , После, през юли, всички предупреждения на съпруга ми за гарнизона в Кале се оказват ужасяващо точни, когато Йорк пуска на вода цяла флотилия, акостира в Сандуич, на половината път до Лондон, и потегля към столицата, без никой да даде дори един изстрел срещу него, без пред него да бъде затръшната нито една врата. Дано Бог прости на жителите на Лондон: те разтварят широко вратите на града пред него и той влиза, посрещнат с ликуване, сякаш освобождава града от узурпатор. Кралят и придворните са в Ковънтри, но веднага щом научават вестта, из страната се понася призивът, че кралят събира и свиква всичките си приближени. Йорк е превзел Лондон; Ланкастър трябва да потегли на поход.